Дали и щастието ми не изтичаше между пръстите? Дали кротката княгиня Ауерсперг, две десетилетия по-млада от мен, пък и по-красива, отколкото бях дори на свежата възраст от осемнайсет години, не беше печелившата в много по-важната партия за твоето сърце, топ vieux?
— Уморена съм — изрекох във внезапно настъпилата тишина и се изправих.
Вероятно ревността ми щеше да утихне от само себе си през нощта, ако не бях забелязала укорителния поглед на Йозефа Даун към инак обожаемия й съпруг. Както изглежда, тя го упрекваше безмълвно. За какво? Защото беше направил един комплимент в повече на la belle princesse? Или защото ме познаваше достатъчно добре, за да се страхува от вечно бдителната ми ревност? Имах ли причина за нея?
Бързината, даваща ми възможност да правя изводи, докато министрите ми излагаха молбите си или чуждите пратеници разказваха за постиженията на науката в своите страни, не беше от полза в личния живот. Скоро тя ме наведе на неизбежното заключение, че трябва да има и огън, щом има толкова много дим. Ти и Вилхелмина фон Ауерсперг. Императорът и всеобщата любимка, обожаемата княгиня. Двамата заминахте с ловна компания за Холич заедно с много други придворни, без владетелката, която караше шестнайсетата си бременност и нямаше как да се включи в подобни спортни дейности.
Животът ме бе научил да крия чувствата и мислите си. С любезен поздрав за лека нощ се оттеглих в покоите си, където ме чакаха моите камериерки и прислужнички, за да ми помогнат в събличането. През това време Фрицката ми четеше документите, прошенията, докладите и меморандумите, изискващи вниманието ми в този ден. Онази вечер те ми послужиха и за разсейване.
След като отпратих Фрицката и прислугата, се обърнах към Господ. Не беше излишно да потърся утеха в молитвите и за пореден път да помоля за подкрепа Всемогъщия.
Още повече ме болеше, че точно очарователната Вилхелмина бе всяла смут в сърцето ти. Бях я обикнала и си обяснявах особената й близост с теб с факта, че те познава от детинство — баща й беше един от твоите възпитатели. Не можех току-тъй да изразя неодобрението си към княгиня Ауерсперг, в случай че бъдеха потвърдени най-лошите ми предположения. Нямах власт да я заточа извън Виена или да я унищожа с пълната тежест на моята немилост. Прекалено висок беше рангът й, прекалено недосегаем бе съпругът й.
— Мили Боже, посъветвай ме какво да правя и ми дай сили да се справя — помолих се със сълзи на очи, преди да си легна.
Да, топ vieux. След като подозрителността ми бе събудена, открих тъгата в твоите очи, когато следяха нежната княгиня, украсена от младостта и бижутата си. Дали меланхолията те мъчеше, защото бе осъзнал, че си твърде стар за нея, или защото нашият и нейният брак пречеше на щастието ти? Никога няма да узная. Ала макар че всеки твой поглед ме прорязваше като нож в сърцето, така и не събрах смелост да те упрекна.
През това време клюките процъфтяваха и ставаха все по-абсурдни. Ту твърдяха, че Вилхелмина е щастлива със съпруга си, който изпълнявал всяко нейно желание, ту — че императорът я обожавал и дори плащал дълговете й от играта на карти. После пък, според други интриганти, имала нещо с твоя камерхер, белгийския принц Дьо Лин. Включиха в мълвата белгиеца, понеже по време на лов край р. Морава la piincesse припаднала при вида на убитите животни, а принцът й се притекъл на помощ и я спасил.
И аз помня този лов и последвалата го грандиозна вечеря. Както обикновено си бях спестила смъртта на животните, де да си бях спестила и празненството след това! Моята пленителна съперница носеше блестящата си коса, вдигната на дързък кок и ненапудрена, а над кокетно потрепващото черно дантелено ветрило летяха погледи на безгранично обожание все в една посока — към императора. Как бих могла да не забележа това?
С възхищението си ли успя да те омагьоса тя, топ vieux? Или аз бях пропуснала да полаская мъжката ти суетност? Да ти вдъхна онова чувство за превъзходство, на което мъжете толкова държат? Мислех за достатъчно доказателство факта, че те обичам. Че те дарявам с дете след дете и си затварям очите за някои твои чудатости. Не беше в моя власт да положа в нозете ти и империята, смятах, че разбираш това. Тя беше мое наследство, но не и моя собственост, с която да правя каквото си искам. Тежкото задължение, което бе преминало от баща ми към мен и което щеше да премине към нашия син, не биваше да бъде обект на търговия, за да се откупи вярната привързаност на едно непостоянно сърце.
На 29 август 1756 година до нас достигна вестта, че Фридрих е нападнал и завзел неутрална Саксония, без да обяви война. Прусакът бе направил първата крачка, за да си гарантира Саксония като стратегически изгодна изходна позиция за завладяването на Бохемия. Плановете на Кауниц и моите бяха постигнали своето. Сега щяхме да прибегнем към отбрана, не към нападение.