Не беше нужно да споменавам изрично кого имам предвид: легационния съветник Вайнгартен, продал на Фридрих Пруски част от кореспонденцията ми с царица Елисавета, този долен предател. Франц ме бе чувал достатъчно често да ругая по този повод.
— „Трите фусти" — така ни нарича негодникът в Берлин и слага в един кюп две короновани глави, царицата и мен, заедно с мадам Дьо Помпадур. Нима трябва да рискувам да ни нарече и „трите картоиграчки"?
Това обяснение беше не по-малко правдоподобно от кое да е друго. Франц въздъхна.
— И без това си позволявате твърде малко развлечения, Тереза. Хазартът ще ви липсва, признайте си.
— Приемам го като покаяние за греховете си. Други също би трябвало да последват този пример. Наистина имаме нужда да се представим добре пред Господ — додадох многозначително аз, но и този път не получих отговор от него.
Никой освен мен не се чувстваше длъжен да се покае. Комарджийските компании на императора се преместиха на „Валнерщрасе", а аз останах сама в „Хофбург". Имах спешни задължения. Бях обещала на моята братовчедка, княгинята на Саксония, да сторя всичко, за да я освободя от пруско робство. Как трябваше да процедираме? Досегашният ми опит с пруския крал ме бе научил, че за разбиването му е нужно съкрушително превъзходство.
La destruction totale, тоталното разрушаване на пруското кралство, към което се стремях заедно с Франция и Русия — последната бе хвърлила алчно око на Източна Прусия — изискваше наличието на огромна армия, чиято пълна численост засега съществуваше за жалост само на хартия. Моите съюзници ми бяха обещали войници, ала в момента още преговаряха за разпределянето на плячката, която се надяваха да им донесе тази война.
Докато собствените ми претенции се отнасяха най-вече до Силезия, то далечната Швеция, например, бе хвърлила око на Померания. Срещу части от Померания и френска парична помощ тя влезе в нашия съюз и обеща 20 000 шведски войници. Пруската заплаха дори бе отбелязала майсторско постижение, обединявайки на борба католици и протестанти. Германските княжества Вюртемберг и Мекленбург-Шверин станаха наши съюзници, макар че протестантските парламенти отказваха да отлъчат Фридрих и да го обявят извън закона. Всеки опит на императора да наложи тази възбрана се разбиваше в тяхното вето.
Проблемът с моите съюзници обаче не беше липсата на воля да ме подкрепят, а обединяването на толкова много различни подразделения. Караниците относно ръководството на тези армии струваха много време и енергия. Накрая не успяхме да се споразумеем дори за съвместното върховно командване. Всеки съюзник действаше по свое усмотрение. Дори в собствения ми министерски съвет се стигаше до ожесточени дебати по въпроса кой да води войските ни през втората година на войната. Колкото да ценях Браун, той не ми се струваше подходящ за върховен главнокомандващ. Отново дадох съгласието си за моя девер Карл Лотарингски.
Това решение предизвика възражения от напълно неочакван източник: не друг, а Франц постави под съмнение пълководските качества на по-малкия си брат.
— Забравихте ли безплодните му действия, когато искахте да си върнете Лотарингия, светлейша съпруго? — попита той, без да обръща внимание на смаяните погледи на околните. — Напомням ви, че не е способен да действа енергично в заплетени ситуации, а му липсва и чисто войнишки късмет. Не можем да си позволим това. Би трябвало да помислите върху кандидатурата на граф Даун за пълководец.
— Известно ви е, че безкрайно ценя Даун — опитах се да скрия удивлението си аз. — Той ми беше от огромна полза при реформирането на войската. Въпреки това смятам, че Карл е по-подходящ за такава отговорна задача, Франсоа. Армията трябва да бъде предвождана от генералисимус от нашето семейство.
Императорът кимна обезсърчено. Когато във Виена пристигна вестта, че Фридрих отново е тръгнал към Бохемия и се е прицелил в Прага, Франц се помоли заедно с мен и с децата за победата на нашите войски, ала в Тайния съвет запази своето мнение за себе си. Приех този факт с облекчение. Така поне нямаше да ми се налага да му противореча повторно.
Фридрих нахлу с доста повече от 100 000 войници във владението на Короната, докато моя новоизпечен пълководец още се занимаваше с приготовленията за отпътуването си за фронта. Прусакът напредна светкавично към Прага и обкръжи града. Деверът ми се хвърли срещу вражеските войски по-скоро храбро, отколкото с уменията на военачалник, и се забърка в кървава битка край Прага, струваща хиляди човешки животи. Накрая успя да се спаси зад градските стени заедно с жалките останки от своите подразделения. И заседна там, приклещен от победоносните прусаци.