— Напротив — грейнах в усмивка аз. — Генерал-майор Лаудон е доказал славата си на храбрец. Прихванал е подкрепленията за пруския крал. Както изглежда, в ръцете му са паднали 4000 каруци с хранителни продукти, оръжие, барут и фураж за конете. Нападнали обоза при Домщадъл, надвили съпровождащите го войници и го плячкосали до шушка. Сега Фридрих седи без подкрепление край Оломоуц и е само въпрос на време да се откаже.
Предсказанието ми се изпълни. Врагът вдигна обсадата и напусна Моравия и Бохемия. Вероятно и защото по същото време получи алармиращата вест, че руснаците планират офанзива. В края на август Фридрих победи войските на царицата при Цорндорф, но победата му костваше 10 000 войници, а вероятно и морала на армията му. Моите генерали надушиха шанса. Даун се отправи към Саксония, защото целеше да се обедини с руснаците, а Лаудон, когото бях произвела в чин фелдмаршал-лейтенант в знак на благодарност за делата му, направо нямаше търпение да извърши нови геройства.
Именно Ернст Гидеон фон Лаудон бе убедил прецизния и малко колеблив Даун да нападне пруския лагер край Хохкирх, преди кралят да се е съвзел от поражението си при Цорндорф. В ранни зори Лаудон и хората му атакували палатките на нищо неподозиращите прусаци, а в края на деня Фридрих бил ранен и загубил повече от една трета от бойците си. Потърсил сигурност, като се изтеглил към Бауцен с остатъците от армията си. Вестта за поредния триумф ме застигна късно вечерта на именния ми ден, 15 октомври 1758 година.
След като я научих, мигом наредих да повикат семейството ми. Заедно отидохме в дворцовия параклис, за да благодарим, че слънцето отново изгрява над Хабсбургската династия. Може би това събитие щеше най-после да донесе поврата. В приветствието ми до граф Даун му благодарях за подаръка, който ми бе направил за именния ден.
„Имам най-голямо доверие във вашето военно ръководство, вашия опит и усърдието, с което ми служите", писах му аз.
При все това след триумфалната победа се чуха упреци срещу Даун, задето не се хвърлил в преследване на бягащия враг. Бил прекалено предпазлив и се колебаел да заложи на спечелените предимства. Не успях да се справя напълно с тези мнения, но почетох пълководеца и неговия офицер.
Лаудон бе удостоен с титлата барон и тъй като вече притежаваше ордена „Мария Терезия", получи по-високата степен, Големия кръст с лента. Отличих го с особено удоволствие, понеже ми бяха донесли, че първоначално Лаудон бил предложил услугите си на пруския крал. Фридрих, арогантен от глава до пети, отказал да окаже доверие на един ливонец. Чак след това Лаудон се запътил към Виена, където бил приет при пандурите на господин Фон дер Тренк, а впоследствие се отличи в армиите ми, докато привлече вниманието на моя държавен канцлер и той се погрижи за бързото му издигане.
Каква ирония! Дали Фридрих е съжалявал за грешката си? Вероятно никога няма да разбера.
Виена, януари 1759 — декември 1761 година
„Не знам как ще го понеса "
В изкусно рамкирания медальон бе вградено едно бледо, безупречно лице. Черните вежди се извиваха в перфектна дъга над замечтаните тъмни очи, но устата с очарователно оформени устни не знаеше що е усмивка. Изабела Пармска изглеждаше сериозна. По-сериозна, отколкото подобава на седемнайсетгодишна девойка, ала тъкмо това я правеше особено обаятелна. Синът ни разгледа изображението, без да издаде мислите си дори с най-малко трепване на лицето. Как можеше да бъде толкова невъзмутим?
— Хайде, казвай, харесва ли ти?
Любопитството победи търпението ми. Момичето изглеждаше възхитително, а едно допълнително обвързване с френския кралски род несъмнено щеше да е предимство.
— Добре де, тя ми харесва, но не ми харесва идеята за женитба — отвърна престолонаследникът с обичайното си упорство, но и неохотно издавайки колко е прехласнат по видяното. — Смятам, че ми е рано да се женя.
— Още няма официално решение — намеси се Франц. — По всичко изглежда обаче, че двамата ще си подхождате. Тя е само няколко месеца по-малка от теб, получила е отлично възпитание в манастир, а тъй като баща й е инфант на Испания, този брак би се отразил благотворно и на сложните ни отношения с тази страна.
Йозеф потрепна. Беше достатъчно умен, за да съзре бащината заповед зад това изброяване на предимства.
— Известно ти е, че нашите дипломати се оглеждат за подходяща съпруга за теб — меко му напомних аз. — Ти си бъдещият император. Жената до теб трябва да бъде от същото съсловие; повярвай ми, за една млада двойка е само от полза да прекара известно време в необременено от задължения партньорство, преди да й се наложи да се доказва на сцената на властта.