Нито нашите молитви, нито нежните писма, които Изабела пишеше на болната си приятелка, успяха да възпрат неизбежното. Два дни преди Коледа Йохана се почувства толкова зле, че беше миросана предсмъртно. Надеждите ни умряха с нея на 23 декември 1762 година. Йохана Габриела загуби битката срещу черната сипаница, Бог й бе отредил само дванайсет години живот.
Прекарахме Коледа и Нова година в молитви, потънали в сълзи. Йозефа, толкова близка по възраст до Йохана, направо обезумя от мъка. Беше делила със сестра си не само стаите, учителите, уроците и дните си, но и смеха, и мечтите. Двете бяха като близначки и сега Йозефа не спираше да ридае. Наложи се мосю Ван Свитен да й даде успокоително, за да може да заспива вечер. Но на следващата сутрин се събуждаше със същото наранено сърце и отново плачеше.
— Нужно й е разнообразие, Ваше Величество — отговори лекарят на загрижения ми въпрос. — Свеж въздух, весели мисли, а не само сълзи и траур. Това лечение би помогнало и на вас.
Заради децата се насилих да предприема поредица от кратки разходки с шейна, забавни излети и други начинания, докато моите пратеници подписваха при Хубертусбург окончателния мирен договор с краля на Прусия. Седемте ужасни военни години не бяха променили почти нищо. Силезия оставаше за прусаците. Саксонското курфюршество запазваше територията и суверенитета си. Все пак Прусия се съгласи да подкрепи във Франкфурт избора на Йозеф за крал.
— Поне помогнахме на Саксония да получи, каквото й се полага по право — неохотно признах аз.
Граф Кауниц се опита да ме утеши.
— По-добре да се радваме, че изобщо беше постигнат този мир, Ваше Величество. Височайшето ви реноме няма да пострада, задето се вслушахте в гласа на разума.
— Във всеки случай този пакт поне снема от гърба ми цял куп грижи, Кауниц — с горчивина се съгласих аз, след като бяхме обсъдили всичките 21 точки на документа и бяхме приели тайните анекси. — Сега остава да намерим възможност за оздравяване на държавната хазна, та да се тури край на глада и мизерията в нашите държави. Не бих могла да ви обясня колко ме натъжава всичко това и колко съкрушена се чувствам.
— Нямате причини да сте съкрушена, Ваше Величество — тутакси възрази Кауниц. — Накрая дори прусакът е бил принуден да признае, че Австрия е била равностоен противник и го е затруднила повече, отколкото е очаквал първоначално.
— Че как тъй? — без да проявявам кой знае какъв интерес, попитах за клюката, която той размахваше като стръв под носа ми.
— Донесоха ми, че казал по адрес на Ваше Величество: „Най-после сред Хабсбургите има мъж — и той е жена."
— Какъв странен човек — зачудих се аз. — Наистина ли смята, че се стремя да съм мъж? Колко слабо познава жените! Бих предпочела никога повече да не чувам за него.
Не ме сдържаше зад писалището. Отидох до прозореца и разтворих двете крила, за да напълня дробовете си с острия въздух на февруарския ден. Зад мен прошумоля палтото на графа, който вдигна кожената си яка и по изключение не изрази протест срещу образувалото се въздушно течение. Затова пък зъбите му тракаха толкова красноречиво, че отново затворих прозореца. Свежият въздух не беше достатъчен да облекчи дишането ми.
— Да започваме, чакат ни куп изостанали задачи — сложих край на безделното бъбрене аз.
Както реформата на армията, така и тази на държавните органи бе отишла на заден план по време на продължителната война. Цялото внимание беше съсредоточено върху празната хазна.
Конфликтът с Прусия ни бе коствал невероятната сума от 260 милиона гулдена. 160 милиона бях финансирала със заеми, поради което се наложи миналата година да се пуснат в обръщение книжни пари.
Не ми се налагаше да търся дълго умен мъж, годен да се справи с финансовата катастрофа. Възложих на Франц ръководството на службата „Погасяване на държавния дълг" и го помолих да приложи целия си финансов талант, за да ни бъде спестен банкрутът. Задача, с която той се справи виртуозно, като поръчителства с личното си богатство за всички задължения на държавата.
Подобна трудна задача очакваше и граф Кауниц, който трябваше да подреди вътрешните дела на монархията. В хода на войната Direclorium in pub lie is el cameralibus се оказа твърде тромаво образувание, затова бе закрито. Аз обаче държах да запазя господин фон Хаугвиц, създал с усърден труд и вярна служба основата за всички по-нататъшни нововъведения. Отредих му място в новосформирания Държавен съвет, където гласът и опитът му щяха и занапред да бъдат на разположение на империята.