Кауниц ръководеше вътрешните работи на държавата с помощта на „Обединената бохемско-австрийска дворцова канцелария". Освен това имаше Дворцова камара, занимаваща се с управлението на финансите, и контролен орган — Дворцова сметна палата. Всички те бяха подчинени на Държавния съвет.
Кауниц имаше неограничена власт над новата си служба и скоро започна да разслабва централизацията в прусашки стил, чиито основни положения Хаугвиц бе заимствал от Силезия — моят държавен канцлер ги смяташе за неособено подходящи за Австрия. Според него те само насърчавали излишната бюрокрация.
— Задача на държавната власт е да се занимава изключително или поне преимуществено със същинското подобряване на вътрешното положение — заяви ми той. — Освен това съм на мнение, че австрийската монархия би си изградила силни позиции, правещи бъдещите завоевания ненужни, ако се опре на разумни и ефективни държавни институции.
Държавният съвет координираше администрацията, решенията му имаха валидност по цялата управленска стълбица надолу, чак до околийските управления. Според Кауниц същинската сила на държавата бяха нейните хора, по-точно — обикновеният човек, и той заслужаваше да се съобразяваме с него. Одобрих това мнение с цялото си сърце и изразих съгласието си да раздвижим икономиката и да дадем на частните предприятия по-голяма свобода на действие. Пристъпихме към разширяване на свободната търговия и премахване на излишните митнически ограничения в германските владения и в Бохемия.
Когато си мислех, че мога за миг да си поема дъх, съдбата отново нанесе удар на нашето семейство. След като роди малката Мария Терезия, Изабела имаше проблеми да износи следващо дете. През август пометна, през януари — отново. С увредено от злощастните помятания здраве, тя ставаше все по-крехка с всеки изминал ден. Вече беше в шестия месец на четвъртата си бременност, а аз се мъчех да отпъдя тайните си страхове. Под нежното й телосложение се криеха силата и смелостта на влюбена жена, така че нямах причина за черногледството, което понякога обземаше глупавото ми сърце.
Синът ми носеше Изабела на ръце и отгатваше по очите й всяко нейно желание. Мими й правеше компания и дори Франц редовно й поднасяше своите почитания. В този период на разбирателство и семейна хармония се появиха отделни случаи на едра шарка в „Шпителберг" и в други предградия. „Шпителберг" изглеждаше отдалечен от „Хофбург" на цели светове. Човек с мъка би преодолял това разстояние, болестта обаче го стори със скоростта на вятъра.
Страх завладя многолюдното домакинство на „Хофбург", страх от първите жертви. Най-напред се разболя малката Антония, после Мими и накрая — бременната Изабела.
Антония и Мими, и двете млади и силни, успешно се съпротивляваха на смъртоносната болест. При тях пристъпите на треска бяха силни, но не и опасни за живота, а хубавите им лица сякаш по чудо бяха пощадени от обезобразяващите пъпки, така измъчили клетата Йохана. Скоро Ван Свитен ме увери, че двете ми щерки са оставили най-лошото зад гърба си и са в процес на подобрение.
Радостта ни бе помрачена от тревогата за Изабела. Доскоро се бе молила за Мими със сестринска обич, а ето че се беше заразила от нея. Тази вест смрази напълно живота в „Хофбург".
Изпаднала в безсъзнание от треската и бълнуваща, Изабела роди преждевременно на 22 ноември 1763 година — детето бе момиче. Набързо го кръстихме Кристина, преди животът му отново да е угаснал. Дори не ни остана време да скърбим, шарката с изключителна жестокост опустошаваше тялото на младата майка. Изражението на Ван Свитен ми беше достатъчно — Изабела скоро щеше да последва малката си дъщеря.
Клетият ми син не желаеше да осъзнае реалността, докато се грижеше всеотдайно за любимата си жена. Макар да не бе заплашен от заразяване, понеже беше прекарал успешно болестта, аз все пак се страхувах за здравето му. Толкова бе отдаден на Изабела, че издевателстваше над собствения си организъм. Бдеше ден и нощ над край леглото й, сякаш можеше да я задържи жива с присъствието и със силата на страстната си обич.
Лично аз бях принудена да стоя далече от болната, поради което наредих на управителя на Йозеф, граф Залм, да ме информира за състоянието на децата ми по няколко пъти на ден. Съобщенията звучаха все по-безнадеждно и пет дни след злощастното раждане Изабела последва дъщеричката си. Йозеф затвори очите й и изпадна в безгранично отчаяние. Никакви думи не бяха в състояние да го утешат. Само когато прегърнеше малката Мария Терезия, единственото драгоценно наследство от съпругата си, за няколко кратки мига изплуваше от морето от скръб.