— Той няма да бъде щастлив с нея — унило предположих аз. — Но пък и не може да бъде по-нещастен, отколкото е сега. Хайде да действаме поне за благото на Короната.
— Както винаги сте подкупващо умна, Ваше Величество — поласка ме канцлерът.
— Трябва да призная обаче, че сърцето ми не е в съгласие с разума ми. Трудно ми е да управлявам в такива случаи, Кауниц.
— Няма да съжалявате, Ваше Величество.
През януари следващата година отпразнувахме сватбата на Йозеф с Мария Йозефа Баварска. Великолепието на имперските церемонии и бляскавите тържества не бяха в състояние да прикрият факта, че кралят на Рим вземаше за жена едно плахо, непохватно момиче, изглеждащо тромаво, ако не и грозно, в драгоценните си одежди. Но поне яката физика на новата ми снаха даваше надежда за внучета и за братчета на малката Мария Терезия.
Внучката ми беше вероятно единственият човек в двора, приемащ Мария Йозефа дружелюбно и без предразсъдъци. Малката Мария Терезия живееше спокойно, но и самотно, под грижите на маркиза Д'Ерзел и на графиня Шанкло, които Йозеф бе повикал от белгийска Нидерландия за възпитателки на дъщеря си. Баща й я задушаваше с фанатичната си любов и я обвиваше в пашкул от обич и грижи, непозволяващ контакти с други деца. Не й бе разрешено да играе дори с по-малките се лели. Новата майка и новите братчета и сестричета щяха да я освободят от тази клетка.
След смъртта на Изабела Йозеф се надсмиваше ехидно на „ужасяващата армия от бавачки и възпитателки", дето само го чакали да замести майката на дъщеря си с някоя от тях. Напук на всякакви традиции той нае за Мария Терезия чуждестранни възпитателки — те нямаха лични връзки с императорския двор и дължаха абсолютно подчинение на сина ми. Той отхвърли рязко майчинските ми молби да позволи на самотното момиченце да общува с други деца.
— Та да прихване техните болести и да умре от тях, както се случи с Изабела и сестра ми? Дума да не става.
— Преувеличавате, Йозеф. Изабела се разболя от едра шарка по Божията воля. Не можете да обвинявате сестра си за това.
— Във всеки случай няма да позволя дъщеря ми да бъде сполетяна от съдбата на майка си — отсече той и с това разговорът приключи.
Може би сега Мария Йозефа щеше да предложи нормален семеен живот на малката ерцхерцогиня. Желаех й го от сърце. Първите дни на новия брак обаче бързо унищожиха надеждите ми. Йозеф беше в лошо настроение, а Йозефа изглеждаше чисто и просто нещастна.
— Трябва да говориш с него — помолих на четири очи Франц. — Чувствам се зле, задето го принудих на този брак, но се налагаше. Не може да излива недоволството си върху жена, която в крайна сметка е направила само каквото й е наредил курфюрстът на Бавария.
— Ще се оправи — успокои ме Франц и с това историята за него приключи.
Не настоявах повече, защото Ван Свитен ме беше посъветвал изрично да избягвам разправиите със съпруга си и да го умолявам да води щадящ начин на живот. Лекарят ме предупреди, че посещенията на театър, вечерните хазартни игри, късните трапези, последвани от изтощителни няколкодневни ловни излети, са вредни при сегашното състояние на императора.
Франц беше меланхоличен и затворен в себе си. Как щеше да реагира, ако дръзнех да огранича забавленията му? Реших да не му съобщавам съвета на Ван Свитен и дори се отказах от тайната съпротива срещу la belle piincesse и от отлъчването й от двора. Ще си затварям очите, щом кара Франц да се смее и допринася за доброто му настроение.
След женитбата на Йозеф дойде време да обмислим браковете и на неговите братя и сестри или да подложим на проверка вече сключените годежи. Исках заедно с Франц да решим бъдещето на нашите деца.
— Щом желаете, Тереза — прие молбата ми той.
Напоследък се отнасяхме много внимателно един към друг.
Но не и големият ни син към нас. Новото кралско достойнство го даряваше с опасно самочувствие за собствената му значимост и власт. На заседанията на Държавния съвет все по-често ме жилеше до кръв. Как бе възможно чувствителният, предан син, изплаквал пред мен мъката си в предълги писма, да се държи така дръпнато? Откъде черпеше това удивително презрение, с което отхвърляше всякакви аргументи? В сравнение с изпълненията му дори предишните сблъсъци на Франц с Кауниц изглеждаха безобидни.
— Дали горката Йозефа ще успее да поукроти краля въпреки външните си недостатъци? — попитах Франц и му отправих изпълнена с обич усмивка, на която той отвърна. Напразно чаках обаче да получа отговор на въпроса си.