Празничната ми рокля с пищна бродерия и стегнатият корсет направо ми спираха дъха. Нозете ми натежаваха все повече и повече, докато започнаха да горят като огън. Измъчена и все по-нетърпелива, бях принудена да гледам как la belle piincesse флиртуваше, обкръжена от своите обожатели. Дори инак скованите испанци не се насищаха да възхваляват грацията и красотата й. Щом правилата на учтивостта ми позволиха, побързах да се оттегля в покоите си. Личното запознанство на младоженците бе предвидено за първи август, така че можех да изчисля колко много празненства и приеми ще се наложи да изтърпя през следващите дни, докато Инсбрук, разположен в подножието на Тиролските планини, се простираше под купол от задушна лятна жега.
Пръв се разболя не друг, а Леополд, младоженецът. Стомашно-чревно неразположение, придружено с мъчителни колики и диария. Въпреки това на първи август се вдигна от леглото, за да приветства своята невеста.
Блед от вълнение и слабост, той за първи път се срещна очи в очи с Лудовика. Тихата и мила млада жена очевидно от пръв поглед бе очарована от високия хубавец Леополд. Свенлива червенина изби по страните й, когато той й целуна ръка, а и неговата усмивка издаваше радост. Изпълних се с надежда, че тези двама млади ще бъдат благоразположени един към друг.
На венчавката в инсбрукската енорийска църква „Свети Яков" на пети август обаче Леополд беше толкова болен, че едва се държеше на краката си. Загрижените погледи на невестата му показваха, че вече го е обикнала от сърце. Същото се отнасяше и за Леополд, който въпреки видимата си слабост взе за съпруга белоликата русокоса принцеса с одухотворени тъмни очи, произнасяйки силно своето „Volo".
Болестта му тутакси подложи на първо изпитание обичта й, защото синът ми бе толкова немощен, че на вечерята не можа да сложи и залък в устата си. Наложи се младоженците да прекарат първата си брачна нощ в отделни спални, а аз горчиво съжалявах, че бях оставила Ван Свитен във Виена. Тъй като бе възможно съпругата на Йозеф да е бременна, я бяхме поставили под надзора на императорския придворен лекар. Досега обаче напразно очаквахме положителна вест от столицата.
Изпратих куриер с молба до Ван Свитен да ми препоръча двама лекари, които да съпровождат Леополд в пътуването му до Флоренция. Празничната програма продължи по план въпреки заболяването на Леополд. Гражданите на Инсбрук полагаха трогателни старания да забавляват високопоставените си гости, макар не всичко да отговаряше на моя вкус. Така например напуснах театралното представление вечерта на 18 август още след първо действие.
— Не обичам да си губя времето — обясних на Франц. — Ще трябва да ме извинят. Много съм изморена и не мога да се съсредоточа върху ставащото на сцената.
— Починете си, мадам — отговори той и потисна кашлицата си. — Преди да дам цялостна оценка на представлението, искам да видя и балета. Все пак той се изпълнява специално в наша чест.
— Приятно прекарване и лека нощ, Франсоа.
— Приятна почивка, мадам — отвърна той.
С днешна дата ми се струва, че бяха изминали едва няколко мига, преди да ни сполети злата участ, но вероятно това е станало много по-късно. Императорът изгледал балета до края, преди да се върне в „Хофбург" с големия си син. Тъкмо се канех да си лягам, когато във вестибюла настъпи суматоха. Плахото почукване на вратата ме накара да застана нащрек. Придворните дами ме бяха напуснали, така че отворих лично. Смущенията по това време рядко предвещаваха нещо добро. Внезапно ме обзе страх.
— Йозеф!
Сърцето ми заби лудо, щом зърнах бледото му, вкаменено лице. Само веднъж го бях виждала такъв — когато разбра, че Изабела го е напуснала завинаги. Първата ми мисъл беше за болника.
— Какво се е случило? Нещо с Леополд ли?
— Не, не с Леополд…
— Слава Богу — припряно се прекръстих аз. — Тогава какво? Няма ли да ми кажеш?
— Императорът… татко…
Сърцето ми разбра, преди да е изрекъл и дума. Някакъв юмрук го сграбчи и го стисна безмилостно.
— Не!
Гласът на сина ми проникна отдалече през мъглата от шок и неверие.
— Както вървеше редом с мен, изведнъж спря. Хвана се за касата на една врата, но когато го попитах какво му е, махна с ръка. Бил добре, само леко се задъхал. Ала още при следващата крачка се строполи. Едва го хванах и извиках помощ. Докато го сложим на легло и дойде лекар да му пусне кръв, беше вече късно.