Непрекъснато си повтарях този упрек, а Мими се мъчеше да ме вразуми.
— Човек не може да ви познае, майко — упрекваше ме тя. — Плашите малките и тревожите големите членове на семейството. Баща ни не би искал да се отдалечавате така от нас.
Права беше, ала това не облекчаваше положението. Шестседмичният държавен траур бе обхванал цялата империя. Вестибюлите, залите за аудиенции, трапезарията и спалните в крепостта бяха драпирани в черно, както и целият параклис на „Хофбург". Лакеите носеха черни униформи, всички — с изключение на военните — задължително се явяваха пред мен в траурно облекло. На дамите беше забранено да се гримират и да се кичат с украшения.
Затова беше мрачна и картината на първата голяма дворцова аудиенция след смъртта на Франц. Принудена бях да изтърпя съболезнованията на висшата аристокрация и на всички важни персони от обществения и политическия живот. Особено впечатление ми направи една от дамите. Княгиня Вилхелмина фон Ауерсперг изглеждаше красива дори в черно.
Тя направи дълбок реверанс пред мен. Когато погледите ни се срещнаха, аз й кимнах милостиво.
— Изправете се, княгиньо. И двете загубихме много.
— Простете, Ваше Величество… — прошепна тя толкова тихо, че само аз я чух.
— Не знам за какво — отвърнах също така тихо и насочих вниманието си към следващата благородна дама.
Въпреки това разпоредих да бъде откупена обратно лятната вила близо до Лаксенбург, която императорът бе подарил на своята фаворитка. Дамата имаше нужда от пари, вече нямаше кой да покрива дълговете й от хазарт, понеже съпругът й не желаеше да плаща повече. Заповядах да бъде изплатена поисканата от нея абсурдно висока цена. Държах да изпратя в забвение всички публични свидетелства за благоволението, оказвано й от императора приживе.
Нищо не биваше да петни в бъдеще репутацията ти, топ vieux. Репутацията на един владетел, върху чиято надгробна плоча се прославяха неговата мъдрост, великодушие и доброта, а също и любовта му към мен и нашите деца. Добродетелта дарява този гроб, а любовта го посвещава на великия и светлейши Франц I Лотарингски — това ще четат хората, когато ние ще сме само сенки отминалото, Франсоа.
— Сама не мога да се позная. Оставям се да ме носи течението, нямам чувства, нито разум. Забравям всичко.
Граф Тарука не се впечатли от думите ми. Старият ми ментор само вдигна леко тънките си вежди в намек за удивление.
— Би било от полза за Ваше Величество да се отърсите от това вцепенение надуха. Или искате да загубите всичко, за което положихте толкова усилия и хвърлихте толкова труд през последните години? Наясно сте, че императорът е още твърде млад и необуздан, за да поеме пълната отговорност.
Споменаването на сина ми беше достатъчно да ме изтръгне от летаргията. Следваше да бъдат спазени указанията от завещанието на покойния император. Очите ми се наляха със сълзи, когато видях колко предвидливо се бе разпоредил с наследството си „за облекчаване на живота" на толкова много свързани с него хора. Щедри суми, завещани на бойни другари и приятели, на дъщерите на милата ни Лисичка и на мнозина други.
Благодарение на различните си сделки, манифактури и образцови чифлици Франц бе натрупал богатство, далеч надхвърлящо представите ми. Освен дохода от Тоскана, приходите от продажбата на произведените стоки и паричните сделки из цяла Европа, той бе реализирал огромни печалби като армейски доставчик за различните воюващи страни през отминалата Седемгодишна война. Богатството му, умело разпределено из банки във Венеция, Генуа и Амстердам, възлизаше общо на 18 милиона гулдена, които сега бяха в ръцете на главния му наследник, големия ни син Йозеф.
— Аз нямам нужния начин на мислене, за да продължа делата на блаженопочившия ми баща — заяви младият император и предаде дванайсет милиона от този гигантски капитал на държавната хазна, за да бъдат изплатени по-голямата част от дълговете, натрупани през войната.
Останалата част от бащиното наследство се вля във фонда за обезпечаване на семейството, защото с изключение на Леополд, който вече бе получил Тоскана, трябваше да се подсигурят по подобаващ начин и всички останали братя и сестри. Освен това Йозеф назначи управители, за да продължат да ръководят от негово име бащините му предприятия.
Първоначално намерих за похвално усърдието, с което той поведе императорския двор към нови времена. Приветствах енергичните мерки за икономии, разумното ограничаване на разточителния церемониал и логичното сливане на отделните домакинства. Трън в очите на Йозеф беше по-специално луксът, не само търпян, но и ценен от баща му. Синът ми незабавно се зае да премахне всичко, ненужно според него. Разпореди се да бъдат зачеркнати безбройните празненства по случай рождени и именни дни, както и по други поводи; намали броя на конете в конюшните, уволни Швейцарската гвардия и съкрати голяма част от многобройните дворцови пажове.