— Значи най-после е подписал — с облекчение се обади майка ми, докато цялата стая се въртеше около мен. Изведнъж ме връхлетя странното чувство, че се нося две педи над земята. Сънувах ли?
— Не, взех това решение без неговия подпис — отвърна императорът за изненада и на двете ни. — Ще подпише, той е умна глава. Но това няма нищо общо с неговото сватосване. Не ми се нрави, че нещата се смесват, и ще одобря ухажването му без политически условия. Разбира се, само ако и ти го желаеш, Резерл.
Ама че въпрос!
— И още как го желая, татко! — дадох най-сетне воля на ликуването си аз и в разрез с церемониала му се увесих на врата. — Желая го повече от всичко на света.
— Е, добре — той ме потупа непохватно по гърба. — В такъв случай обещаваш, че от този миг насетне преставаш да тревожиш майка си и мен? Да не се поболееш от толкова кахъри и копнежи.
Императорът живееше в постоянен страх за здравето на своето твърде малко семейство.
— Знаете, че никога не боледувам, татко — засмях се аз и този път за разнообразие прегърнах майка си. — Благодаря ви от все сърце.
— Добре тогава — трогнато промърмори императорът. — Ще насрочим сватбата за началото на годината. Няма причина да изчакваме.
Виена, „Хофбург”, 31 януари 1736 — есента на 1736 година
„Прегръщам Ви от цялото си сърце!"
— Не ви подобава да се тресете така, Тереза. Вече не сте дете — укорително ме изгледа императрицата. В присъствието на трети лица прибягваше до учтивата форма като обръщение към бъдещата херцогиня на Лотарингия или велика херцогиня на Тоскана — никой не знаеше точно коя титла ще нося в скоро време.
Проскърцващата тихо рамка на крехкото канапе издаваше, че не седя мирно. Нямаше смисъл да отричам вълнението, изпълващо ме от глава до пети. Беше ми безкрайно трудно да чакам невъзмутимо като императрицата нещата, които имаше да ми се случват.
— Извинете ме, майко — отвърнах тихо аз и малко по-силно добавих: — Кога най-после ще дойде той при нас?
— Когато всичко е наред — тежко-тежко отвърна майка ми. — Императорът държи да се спази церемониалът в този толкова важен случай.
Опитах се да си представя шествието, което в този момент вероятно се движеше от покоите на херцога на Лотарингия, през „Хофбург", към залата за частни аудиенции на императора. Датата беше 31 януари 1736 година; предполагах, че в този ден господин Фон Бартенщайн ужасно се ядосва, задето императорът е подкопал неговата изнудваческа политика. Франц Стефан получи позволение официално да поиска ръката ми, макар още да не беше подписал грамотата, предаваща херцогството му във владение на френския крал.
Дълбоко в сърцето си смятах за несправедливо, че не ми беше разрешено да видя с очите си тържествената делегация, придружаваща Франц Стефан по пътя му до императора. Все пак всичко се въртеше около моята особа. Етикетът предписваше той да бъде съпровождан от цялата си свита, облечена в най-великолепни одежди. От бързоходеца и личния лакей, от пажовете до благородните придворни и камерхерите — всеки носеше тежестта на собствената си значимост.
Единственият, който вероятно се подсмихваше тайно на всичко това, беше другото главно действащо лице в спектакъла. Франц Стефан се подчиняваше на церемониала, когато това се налагаше, но предпочиташе да се въздържа от помпозната суетня, която баща ми смяташе за абсолютно задължителна. При един от първите си обеди на императорската трапеза в „Хофбург" младият, ревностен принц на Лотарингия скочи от стола си пред една сервираща придворна дама и я удостои с поклон. Никога няма да забравя с какъв поглед го удостои императорът. Бяха го учили да бъде учтив, ала баща ми бе ужасен от това небивало нарушение на обноските, подобаващи за трапезата на императора. Нямаше да бъде по-страшно дори ако Франц бе разлял супата върху скута на клетата графиня.
Днес управителят на императора щеше да бди над всяка стъпка на моя годеник и да държи под око тържествените действия. В крайна сметка не се случваше всеки ден кандидат да моли императора за ръката на наследница на Хабсбургите. Макар годежът да бе отдавна оповестен, все още липсваше собственото ми официално съгласие. За целта Франц трябваше да се появи в Огледалната зала на императрицата. Кога най-после щеше да дойде?