Духът на бунта, подхранван от Йозеф по време на пътуванията му с необмислени обещания, които не можеше да спази, беше всял смут в провинциите. Армията се мъчеше да предотврати гражданска война, а аз си блъсках главата над възможностите да премахна почвата за бъдещи въстания. Нямаше да имаме мир, докато поробвахме нашите поданици.
„Страх ме е, че ще се наложи да прибегнем до насилие", писах на Фердинанд в Милано. „Хората, лишени от надежда, нямат какво да губят — от тях трябва да се боим. Настоявах за тяхното послушание и същевременно им предлагах известни облекчения. Казват, че било прекалено, понеже не го заслужавали. Така е, признавам, ала нуждата закон изменя."
Пропастта между мен и Йозеф се задълбочаваше. Настроенията в „Хофбург" ме принудиха да контактувам почти само писмено с него. По Коледа на 1775 година получих най-неприятното писмо от сина си. Императорът реагираше на упрека ми, че се отнася с непростимо безразличие към Бог и католическата религия. „Каква полза бихте имали от човек, чиито принципи не зачитате и когото възприемате като избухлив, припрян, предубеден и изтъкан от предразсъдъци? Такъв човек е не просто безполезен, той е и вреден. Има само едно средство срещу това — моето оттегляне."
Оттегляне! Какво ужасно недоразумение! Накрая се одобрихме и Йозеф най-сериозно ме увери, че ме обичал „повече от всичко на света".
Напредвахме стъпка по стъпка. С императорски указ бяха премахнати изтезанията във всички наследствени земи и забранени жестоките процеси срещу вещиците. Изработени бяха солидни законници. Constitutio Criminalis Theresiana, сиреч Наказателните разпоредби на Наказателния съд за най-тежките престъпления, бяха валидни във всички страни на монархията с изключение на Унгария — за пореден път унгарците настояваха на своята самостоятелност — и всеки съдия следваше да се придържа към тях.
При изработването на тези закони особено полезен се оказа Йозеф фон Зоненфелс, а аз от сърце приветствах думите му „Просветеният народ се подчинява, защото така иска; заслепеният от предразсъдъци народ — защото така трябва".
Йозеф все по-често си позволяваше да напуска Виена и да пътешества. Посещаваше братята и сестрите си в Италия или франция. Писмата му описваха далечните страни, хората и видените неща толкова живо, та имах чувството, че и аз пътувам с него. При едно от тези пътувания беше убедил младия френски крал да се подложи най-после на операцията, която щеше да му даде възможност да води пълноценен брак с Антоанета. Фактът, че императорът е бил принуден да зачекне този неприятен проблем, хвърляше лоша светлина върху порядките във „Версай". Дъщеря ми не беше виновна, че не зачева — виновен беше нейният съпруг. Много неща във френския двор бяха в плачевно състояние.
Вече ми е трудно да движа натежалото си тяло, пък и дишането ми създава проблеми. Кога най-сетне ще мога да последвам онези, които си отидоха преди мен, топ vieux? Теб, нашите деца, моите приятели, съветници и съратници, Силва-Тарука, Даун, Ван Свитен, добряка Кевенхюлер, който почина от удар миналата година. Толкова много имена и лица, все още живи в спомените ми.
Също и княгиня Ауерсперг или la belle piincesse, която боготворяха, на която завиждаха и която обичаха, бе принудена да отстъпи трона на красотата, мили ми Франц. Страда от тайнствена болест — половината й тяло е парализирано, не напуска палата си и почти не приема посетители.
Виена, януари 1778 — 2 ноември 1780 година
„Дори да спася само теб и остатъка от нашите земи "
Новата 1778 година започна с политическа изненада. На първи януари моят канцлер — за такъв бях назначила княз Кауниц в знак на признателност за заслугите му към империята — ми донесе новината, че баварският курфюрст Максимилиан Йозеф е починал преди два дни в своя град-резиденция Мюнхен, без да остави наследник от мъжки пол. Така отмираше пряката кръвна линия на управляващите курфюрсти от династията Вителсбах.
Йозеф, женен навремето за сестрата на Максимилиан, злощастната Мария Йозефа, възприе неочакваната смърт на курфюрста като един вид новогодишен подарък — в този случай прояви рядко единомислие с княз Кауниц.
— Европейските сили никога няма да допуснат династията Хабсбург-Лотарингия да се възползва от ситуацията и просто да анексира Баварското курфюршество — опитах се да му обясня аз. — Това би променило постигнатото с мъка равновесие и не на последно място би предизвикало Прусия.