Единствена мами Фукс имаше поглед върху целия този хаос. Тя се грижеше да не пропусна нито една аудиенция, нито един прием, празник, проба, гостуване на някоя леля или църковна служба. Вечер бях толкова уморена, че почти нямах сили да затворя мастилницата.
— Какви са тия работи? — учуди се моята гувернантка, заварила ме да седя замечтана на писалището. — Време е за сън, Тереза. Нали искате да изглеждате хубава и отпочинала, когато Негова милост се върне от Пресбург, за да ви отведе до олтара.
— Не е ли странно — въздъхнах аз и бавно се изправих. — Толкова години чаках търпеливо, а сега не знам как ще издържа последните дни.
Свещите трепкаха от течението, макар в тази февруарска вечер завесите на високите прозорци да бяха грижливо затворени. Лично на мен не ми пречеше постоянният приток на хладен въздух сред старите стени на „Хофбург". Майка ми, императрицата, обаче всеки път се оплакваше от промяната, когато в началото на есента трябваше да се върне от „фаворита" в императорската крепост с нейните десет различни сгради, безкрайни коридори, множество дворове и скърцащи стълби. Като деца веднъж със сестра ми се опитахме да преброим помещенията, но се наложи да се откажем. Просто бяха прекалено много, а по заповед на императора непрекъснато се добавяха нови.
— Нищо чудно, че дните ви се струват дълги, след като нямате мира и през нощта, дете мое — с обич ме смъмри моята „ая".
Тя ми помогна да се справя с кукичките, връзките и коланчетата на роклята, след като бе свалила от деколтето миниатюрата, която за през нощта имаше почетно място върху шкафчето до леглото ми. Предаваше една по една дрехите ми на камериерката — бродираната копринена пола, колосаното горнище, подплатените долни фусти, корсета с твърдите вложки от китова кост, внимателно свалените и навити чорапи. Всичко се поставяше на мястото му в дрешника, след като бе изтръскано и при необходимост — почистено. Когато седнах по нощница в леглото, облегната на възглавниците, вече бяхме останали сами в стаята. Както всяка вечер моята „ая" се увери, че всичко е наред, и угаси собственоръчно последните свещи.
— Бог да закриля съня ви, Тереза — нежна целувка по челото ми, хлопване на врата и аз останах сама с моите мисли.
Ала колкото и уморена да бях, сънят не идваше и не идваше. Внезапно осъзнах, че щях да спя още съвсем малко дни в тази позната стая и в това познато легло. Един отрязък от живота ми отиваше към своя край. Колкото и да се радвах, в този момент на размисъл изпитвах и мъничко боязън.
Страх ме беше от всичките непознати неща, които ме очакваха. А също и от голямото, разкошно легло, приготвено за херцогинята на Лотарингия и нейния съпруг в едно от онези грижливо обзаведени помещения, няколко коридора по-нататък. То беше достатъчно широко за двама, нали щях да го споделям с Франц. Често спях в едно легло с Мария Ана, но това вероятно не можеше да се сравнява със съпружеския живот, който ми предстоеше. Сред тъмнината на тази нощ аз за първи път се осмелих да се замисля какво по-точно ще представлява в действителност тази тясна близост с мъж, със съпруг? Какви ли щяха да бъдат брачните интимности, за които мамините придворни дами шепнеха, затулвайки с ръка устата си? Плътската любов, за която двете със сестра ми имахме по-скоро бегла и авантюристична представа?
Единственият пример, по който можех да се ориентирам, беше бракът на моите родители. По всичко изглеждаше, че той съществува на първо и най-важно място с цел да произведе престолонаследник. Година след година задължението да роди този наследник определяше всекидневието на майка ми, императрицата. През покоите й се извървяха безброй лекари, съветници, мъдри жени и учени мъже. Всички те — посветени на едничката възвишена цел да посочат на императрицата начин как да зачене дете на тази възраст.
От години тя послушно изпълняваше всичко, което й препоръчваха. Изпиваше, например, удивителни количества червено вино и ликьор, понеже така щяла да забременее по-лесно. Не възрази дори когато изрисуваха императорската спалня с крайно неприлични еротични сцени, тъй като някои медици застъпваха становището, че ако ги гледа, императрицата непременно ще роди син.
Но макар родителите ми всяка вечер да се оттегляха заедно зад вратата на въпросните покои, дворецът от години напразно очакваше нова бременност. Както изглеждаше, сега по-скоро щях да зачена аз, но не и майка ми.