Самата поредност на титлите подчертаваше коварността на испанския дворцов церемониал. Престолонаследницата се ползваше с предимство пред своя съпруг. Сега седяхме на маса разделени, а и в театъра Франц бе принуден да се задоволи с мястото зад мен.
И карнавалът, и сватбените тържества приключваха с големия маскен бал в Испанската зала на „Хофбург". Нищо чудно, че всички дами от двора седмици преди това бяха умували какви костюми да изберат. Зад маската бяха позволени много неща, на които инак не се гледаше с добро око. Някои от тях дори използваха свободата на прикритието си за забранени кръшкания.
Дори не помислях за подобен грях. Въпреки това не устоях на изкушението да изиграя малък номер на Франц. Той, изглежда, подозираше нещо, защото постоянно се опитваше да узнае конспирацията около моя костюм. Аз обаче успявах умело да отбягвам рафинираните му въпроси, а в деня на бала се облякох тайно в покоите на графиня Фукс.
Доста щеше да се затрудни Франц, докато открие истинската си партньорка сред гъмжилото от маскирани дами и господа.
Сигурно щеше да търси пищно облечена, обсипана с блестящи бижута благородница, затова избрах точно противоположния вариант. Скромната наметка в пастелно розово и подходящата кадифена маска ме превръщаха в млада контеса, неразполагаща със средства за екстравагантни одежди. На херцога на Лотарингия щеше да му се наложи усърдно да се оглежда сред арлекините, гръцките богини, одалиските от харема или пастирките, докато съпругата му не се издаде сама.
— Какво удоволствие ще ви достави той да ви търси цяла вечер и да не ви намери, Тереза? — укори ме графинята за глупавото ми хрумване. — Още не е късно да облечете подготвения костюм. Като Диана ще му се харесате повече, отколкото с тази евтина наметка. Императорът го е заразил с любовта си към лова.
— Нека да ме хване тогава — лекомислено отвърнах аз. — Да видим доколко е вярно твърдението му, че винаги виждал само мен.
Мърморейки под нос, мами Фукс прикрепи маската към напудрената ми в розово коса. Бялото кадифе, обточено с тясна черна ивица, закриваше лицето ми чак до устните. Перфектна заблуда. Никакви биещи на очи бижута, никакви драгоценни перли, само няколко красиви пера. По-скоро дрънкулки, отколкото украшения. Никой нямаше да заподозре, че наследницата е избрала подобен маскараден костюм.
— Предизвиквате съдбата, Ваше Императорско Височество — изсумтя графиня Фукс толкова строго, че насмалко щях да се откажа от всичко. Ала в този момент се появи сестра ми, която, естествено, беше посветена в номера и го смяташе за чудесна шега.
„Доброволното предрешаване с танци", както официално се наричаше спектакълът, беше в пълен разгар, когато се смесихме с празнуващите. На мига бяхме разделени, някакъв римски сенатор ме хвана за ръката и ме поведе към първия танц. Едва бяхме направили няколко стъпки обаче, когато към нас се приближи една несъмнено позната, висока фигура, изобразяваща Нептун, бога на морето, и съвсем непринудено изблъска настрани моя кавалер. Преди да успея да си поема въздух, ръката ми се озова в ръката на друг партньор.
— Светлейша съпруго!
Смехът зад маската на Нептун ме накара да поклатя възмутено глава. Всичко се бе случило твърде бързо.
— Как ме откри? Кой ме издаде? Мами Фукс ли? Как успя да я предумаш? — през смях се възмутих аз на онзи мек и гальовен виенски изговор, който неизбежно се бе превърнал в езика на най-интимните ни моменти. Когато прибягвахме до него, си говорехме на „ти", докато дворцовият френски предписваше официалното обръщение „Вие" за съпрузи, деца и родители.
— Бих те разпознал сред цяла армия от жени, Резерл — прошепна той, толкова близко до ухото ми, че от думите му по гърба ми полазиха извънредно приятни тръпки. — Никоя друга не танцува така грациозно и елегантно като теб. Никоя не притежава такава възхитителна и царствена стойка като моята сладка съпруга. Никога не би ми се изплъзнала, дори да се преоблечеш като перачка от предградията.
Как да му се сърдя, че ми развали удоволствието, след като умееше да се обяснява тъй красиво?
— Правите комплименти като истински кавалер, Ваше Кралско Височество — палаво го подкачих аз, преминавайки отново на френски. — Хайде сега да видим как стои въпросът с вашите танцови умения.
— Ще се препъвам, светлейша съпруго, защото непрекъснато ще гледам прекрасните ви очи.