С усмивка се подредихме за менуета. Не ме беше грижа нито за шушукането по адрес на твърде простата ми маскировка, нито за завистливите погледи, които ни следяха. От деня на сватбата си бях принудена да живея с това, да бъда в центъра на клюките.
Първоначално се чудех на всеобщата любознателност. Досега не бях наблюдавана с такова неподправено любопитство. Животът ми не беше давал материал за приказки, като изключим променящите се слухове за възможните кандидати за брак.
Мами Фукс ми беше обяснила как стоят нещата.
— Разбира се, Тереза, клюкарките искат да разберат как първата брачна нощ е понесла на престолонаследницата — трезво констатира тя. — Леглото на императорската щерка е предмет на всеобщо любопитство. Ще бъде така, докато се появят признаци за първото дете. Колкото и да обичате вашия Франц, този брак служи на първо място да гарантира продължаването на императорския род, а клюкарите предполагат, че вие ще се пожертвате, само и само да подсигурите това бъдеще. Колкото по-скоро заченете, толкова по-бързо ще стихне жаждата за сензации.
Самата тя обаче също бе проявила любопитство по този въпрос.
— Но вие не ме слушате — възмути се в този момент херцогът. — Може ли да попитам за какво мисли ваша милост?
— За моя съпруг, естествено, Ваше Кралско Височество. През тези дни мислите ми кръжат само около него — отвърнах аз, доволна, че маската ме защитава от погледите му.
Той стисна пръстите ми в голямата си ръка, преди да се наведе и нежно да ги целуне.
— В такъв случай мислите ни трябва да се срещнат, светлейша принцесо, защото моите летят към вас.
На сутринта след маскения бал потеглихме за Мария Цел. Поклонихме се пред чудотворната икона на Божията майка и още веднъж изпросихме Божията благословия за нашия брак, за много деца и щастие. Тайно се молех най-вече за плодовитост, защото по собствената ми майка виждах колко важни са децата за една владетелска двойка. Положихме в нозете на чудотворната икона две златни сърца, чийто благороден материал блестеше между лаврови клонки под светлината на свещите.
Какви мисли минаваха в момента зад челото на Франц? Той коленичи до мен пред олтара, необичайно сериозен, със сведена глава и непроницаема физиономия. Съдбата бе отредила на мъжете по-изгодна роля по въпроса за създаването на деца. Те изпълняваха с удоволствие своя дълг, докато жените износваха месеци наред желаните си синове и ги раждаха сред болки. Въпреки това аз желаех от все сърце да изживея тези мъки.
— Пресвета Богородице, дари ни със син, та всичко да бъде наред — горещо се молех аз и притисках така силно сплетените си за молитва ръце, че новият златен пръстен се вдълба в кожата ми.
Скоро разбрах, че Божията майка от Цел е приела милостиво нашето пожертвувание. В края на лятото придворният лекар установи, че през следващата година престолонаследницата ще роди.
Виена, февруари 1737 — 20 октомври 1740 година
„Следващото ще е момче!"
— Би ли могла да се застъпиш за мен? — Сестра ми Мария Ана ме гледаше толкова умолително, че просто трябваше да я прегърна, макар коремът ужасно да ми пречеше. За разлика от мен тя беше стройна като брезичка, ала нещастна. Страдаше от любов и очакваше от мен помощ и съвет.
— Нали познаваш нашия баща, императора — внимателно се опитах да й обясня положението, неподлежащо на обсъждане. — Настоящата му политика не предвижда да подсили позициите на лотарингската фамилия с втора императорска дъщеря. Бъди търпелива. Знаеш колко бързо могат да се променят нещата. Спомни си само как искаха да ме съберат ту с един, ту с друг престолонаследник, от което накрая не излезе нищо.
— Но той вече няма нищо общо с Лотарингия — запъна се Мария Ана. — Откакто през април миналата година твоят Франц подписа декларацията за отказ, в Люневил управлява полякът Лешчински. Карл носи името „Лотарингски" само формално. И татко е бил крал на Испания, пък сега живее във Виена.
Мария Ана не се интересуваше особено от политика, затова нямаше смисъл да й обяснявам, че един по-малък син от херцогски род без управляваща власт не е най-подходящата партия, която императорът си представя за втората си дъщеря. За нея важно беше само, че баща ни в крайна сметка се бе съгласил да се омъжа точно за мъжа, който си бях наумила. Можех ли да й се сърдя, че настояваше и тя да има същото право?
Понастоящем и Франц не представляваше кой знае колко добра партия. Откакто през април с болка на сърцето подписа предаването на херцогството си в чужди ръце, той, строго погледнато, беше владетел без земя. В Тоскана все още управляваше последният Медичи, великият херцог Джан Гастоне, чиято скорошна смърт всички очакваха, тя обаче се бавеше. По принцип клетият ми съпруг не притежаваше нищо освен малкото графство Фалкенщайн в германските земи. Този анклав му беше останал, за да може той, като сроден чрез женитба с Хабсбургите, някога, след смъртта на баща ми, да предяви претенции за титлата „император на Свещената Римска империя на германската нация".