Злите езици вече наричаха Франц „храненик на Хабсбургите"; а клюкарите не пропускаха да довеждат до знанието ми подобни гадости. Особено злобните представители на императорския двор дори отказваха да се обръщат към него с „Ваше Кралско Височество" — обръщение, което по право му се полагаше. За тях той беше „французинът, който се ожени за ерцхерцогинята", и нищо повече.
Франц отминаваше великодушно тези перфидни убождания, но на мен ми липсваше подобно душевно благородство. Той обаче не позволяваше да се намесвам и да искам обяснение от разни глупци.
— Не се занимавай с тях — беше ме посъветвал. — Това са блюдолизци, търсещи единствено собствената си изгода. Подобни креатури живуркат във всеки владетелски двор.
Поне можеше да бъде сигурен в благосклонността на императора. Баща ми бе възнаградил отказа му от Лотарингия с длъжността „генерал-губернатор на Нидерландия". Тя ни гарантираше издръжка, която за нас бе добре дошла, докато се надявахме нещата да се обърнат в полза на Франц. Разбира се, не можеше да става дума да встъпи в тази длъжност в Брюксел, тъй като очаквахме раждането на първото си дете. Един син бездруго би променил всичко.
— Освен това аз не съм престолонаследница — Мария Ана се натрапи в разсъжденията ми с необичайно упорство. — В моя случай е напълно безразлично за кого ще се омъжа.
— Ни най-малко — възразих аз, подразнена от наивността й. — Ти също си дъщеря на императора. Императорските щерки не се омъжват толкова просто като гражданските момичета. Камо ли пък — за втори по ред синове без имущество или титла, много добре знаеш това.
— Вярно — въздъхна тъжно Мария Ана и се измъкна от прегръдката ми. — Ако не му беше любимка, татко сигурно щеше да те спазари с някой испанец или с баварския принц.
— Какви ги говориш! — Хванах я за ръката, изпълнена отчасти с възмущение, отчасти с чувство за вина. Не можех да преглътна без възражение тези приказки. Едно беше дворът да мърмори, че императорът си бил позволил лишена от политически разум слабост, съгласявайки се с моята женитба, и съвсем друго — дори собствената ми сестра да смята, че съм била предпочетена несправедливо. Сега тя отбягваше погледа ми, което доказваше правотата на предположенията ми.
— Знаеш, че бащите ни са планирали тази сватба още когато съм била едва шестгодишна. По Божия милост той се оказа подходящият за мен.
— А пък Карл е подходящият за мен — настоя на своето Мария Ана. — Искам да се омъжа за него и за никой друг. Трябва да ме разбереш. В крайна сметка той е брат на Франц и ако се омъжа за него, ще бъдем двойни сестри.
— Би било чудесно. Само дето наистина не знам как бих могла да ти помогна… — отвърнах безпомощно аз и удивено си поех дъх, защото в същия миг детето в утробата ми неочаквано се размърда. Тутакси довтаса мами Фукс. Изобщо не бях чула кога е влязла в стаята.
— Какви са тия работи? — смъмри ме тя и тихо изцъка с език. — Трябва да си почивате преди приема. Кръвопускането ви изтощи, Тереза. Има далеч по-добри случаи за сестринско бъбрене.
Мария Ана се изчерви и веднага взе присърце укора. Тя беше по-послушна от мен, по-мека и много по-лесно се поддаваше на сплашване. Само пред мен дръзваше понякога да си покаже рогата.
— Извинявай — веднага промърмори тя. — Колко съм несъобразителна.
— Не си, Нанерл — използвах галеното й име аз. — Но как да се чувства човек, когато носи под корсажа си цяло винено буренце и се задъхва при най-малкото движение?
Последните дни от бременността ми се точеха сякаш безкрайно. Можех само да се надявам, че лекарите са прави и раждането предстои непосредствено. В някои сутрини се страхувах да не продължа да раста до безкрайност и по някое време просто да се пръсна. През първите седмици и месеци почти щях да се спукам от щастие и гордост, ала сега действително се боях, че ще експлодирам в най-близко време.
На всичкото отгоре дворът проявяваше прекалена загриженост за мен, което ме правеше още по-кисела. Какво ли си мислеха? Че ще навредя на скъпоценния наследник, ако не ме държат под око? Нима не вярваха, че имам достатъчно разум, за да пазя сама бъдещия живот? Това дете бе мое, то ми беше безкрайно мило и скъпо, нямах нужда от придворни подлизурковци, които да се месят във всичко.