— Слава на Бога, дарихте живот на син, Ваше Величество.
Син! Наследникът! Изведнъж всички заговориха едновременно, ликуването им заглуши плача на новороденото. Ликуване, което в ранния утринен час преля извън покоите ми и обхвана „Хофбург", Виена, цялата империя. Малкото скъпоценно съкровище, положено в нетърпеливите ми ръце, олицетворяваше новото слънце, изгряло внезапно над измъчената Хабсбургска династия. Целунах с обич мъничкото, все още недоволно сбръчкано челце на престолонаследника под влажния кичур тънка руса косица. После бързо сложих край на мрънкането му, като го положих на гърдите си. Посрещнах ужасените погледи на моите дами с ново, самодоволно достойнство.
— Дойката, Тереза… — предупредително промърмори графиня Фукс. — Тя чака.
— Със сигурност ще има нужда от нея — отвърнах. — Нашият малък принц обаче трябва да засуче първото си мляко от мен, както подобава, и дотогава ще останем заедно.
Никой не посмя да ми възрази, в крайна сметка сега бях майката на бъдещия император. Притворих с въздишка очи и се насладих на нежния контакт с моя син. Бог бе чул молитвите ми. Всичко щеше да се оправи, в този момент твърдо вярвах в това.
— Синът ни ще бъде голям ранобудник — пошегува се на следващия ден Франц, намеквайки за раждането на своя наследник на разсъмване.
— Искам само да е здрав и да отрасне с много братчета — отвърнах аз, отдавна не се бях чувствала толкова доволна. — Ще ми се след три месеца да родя още едно момченце.
— Аз пък искам да помогна, при това с удоволствие — прошепна Франц толкова тихо, че само аз го чух. — Но не смяташ ли, че трябва най-напред да се възстановиш, моя ненаситна съпруго?
— Винаги ще бъда ненаситна, когато става въпрос за деца — засмях се аз. — Човек никога не може да има достатъчно.
Исках да нарека сина ни Карл в памет на покойния си баща, но майка ми възрази. Тя пледираше за име на светец, по-подходящо за бъдещ император.
Накрая по ред причини решихме синът ни да се казва Йозеф. Светецът беше чул молитвите ми, освен това свети Йосиф беше закрилникът на Хабсбургските земи. Пророческа сила имаше за мен и еврейският произход на името Йосиф — „Бог притуря".
И понеже един бъдещ император в никакъв случай не можеше да се казва просто Йозеф, ние го кръстихме Йозеф Бенедикт Август Йохан Антон Михаел Адам Хабсбургски-Лотарингски. Чак по-късно ми направи впечатление, че в цялата богоугодна върволица от имена липсва точно онова мило на сърцето ми Карл, което от самото начало бях намислила за сина си.
Разбира се, кръстник на наследника на Хабсбургската империя трябваше да бъде не някой роднина, а лично Негово Светейшество папа Бенедикт XIV заедно с краля на Полша Август II. Двамата господа изпратиха за кръщенето във Виена високопоставени заместници и великолепни подаръци. Дарът от папата беше оповестен като люлка, осветена собственоръчно от Светия отец. В крайна сметка тя пристигна във Виена след цели пет години.
Въпреки опасността, надвиснала над империята, и всеобщия недоимък на храна, раждането на кронпринца предизвика сред поданиците ми небивало радостно опиянение. Цяла Виена празнуваше: факелни шествия, богослужения, приеми и бляскави паради. Турският посланик дори раздаде пари на виенските бедняци. За няколко дни всички затруднения на моето управление бяха изтласкани на заден план от едно новородено. Никое от трите ми момичета не бе приветствано толкова възторжено.
— „Да се хапят враговете наши, Австрия ще носи вече гащи!" — пееха хората по улиците, а църковните камбани биеха почти без прекъсване. Тъй като още пазех родилното легло със сина си, очаквах разказите на Франц, за да си създам представа за празничните шествия, с които виенските занаятчии почитаха принца-престолонаследник. Баловете също минаха без мен, защото все още не беше редно да се появявам пред обществеността. Убивах времето, като карах Фрицката да ми чете на глас обичайните доклади. Покрай това четях безкрайните благопожелания, пристигнали от европейските дворове. Малко от тях звучаха искрено, повечето бяха дипломатични, а някои дори леко кисели. Противниците ми осъзнаваха, че наследницата се бе превърнала в императорска майка.
През това време Франц тичаше от прием на прием, защото аристокрацията опитваше да надмине себе си в надпреварата кой да даде най-великолепното празненство за бащата на моя син. За нула време моят съпруг и съуправител от създател на момичета се бе превърнал в мъжки баща, от парий в почетен гост. Съчиняваха се стихове и в негова чест: „Да е жива, да е здрава нашата кралица. И милият й лотарингец, че прави мъжки дечица."