— Какъв подлец!
Франц потръпна видимо. И без да ми възразява, аз бях наясно какво разочарование бе това за вярното му сърце, тъгуващо по илюзията за приятелство с Фридрих. Трудно можех да му предложа утеха.
— Моля те, дръж Найперг под око. — Досегашните му постижения ме изпълваха със загриженост. Само по тази причина бях дала съгласието си Франц да замине за фронта. — И се пази, умолявам те, mon vieux. Знаеш колко те обичам и колко се нуждая от теб.
Отново усещах как доказателството за това расте в утробата ми, но запазих за себе си новината за поредната бременност.
— Разчитай на мен — увери ме той. — И не ме забравяй, чуваш ли?
Каква молба! Та аз започнах да усещам липсата му още преди да напусне „Хофбург". Неговите куриери имаха абсолютно предимство пред всички останали, искаше ми се да изтичам насреща им, вместо да чакам търпеливо да ми бъде съобщено за тяхното пристигане. За жалост личните писма бяха много кратки и както винаги — с незадоволителен правопис. Франц не обичаше да пише, нищо не се бе променило през годините.
Затова пък официалните му доклади, дело на секретар, бяха перфектно формулирани и записани четливо и грамотно. Съдържанието им обаче бе опустошително. На 26 ноември 1741 година армията, съставени от баварски и саксонски подразделения, бе превзела Прага. Найперг и войниците му не били в състояние да предотвратят това злощастие. Подозирах, че и този път се е колебал прекалено дълго, без да вземе правилното решение. От Виена нямаше как да разбера дали Франц също беше преценил погрешно ситуацията или пък, какъвто си е добряк, не бе успял да се наложи над бившия си учител. Резултатът във всеки случай оставаше същият: бяхме загубили Бохемия!
Виенският двор изпадна в ужас. Аз обаче нямах време да скърбя със скръстени ръце, налагаше се да действам. Най-напред уверих бохемския канцлер, граф Кински, в моето съчувствие, но и в непоколебимата си решимост никога да не се откажа от Бохемия.
„Най-после, Кински — перото ми летеше по хартията, — настъпи моментът, когато трябва да се прояви смелост, за да се запази страната, а с нея и кралицата, защото без страната си аз ще съм само една злощастна владетелка. Взех решение да заложа всичко на една карта и да го загубя, но да спася моята Бохемия, и към тази цел трябва да бъдат насочени Вашите усилия, Вашите стъпки. По-скоро ще бъдат унищожени всичките ми армии, всички унгарци, отколкото да отстъпя каквото и да било!"
Курфюрст Карл Албрехт установи своята резиденция в Прага; научихме, че напук на усилията на Кински, част от бохемската аристокрация се кланяла пред него.
— Покрай Бохемия да не забравяме Горна Австрия, Ваше Величество — предупреди ме моят фелдмаршал, граф Лудвиг Андреас Кевенхюлер, и ми представи своя дързък план. — Ако освободим Горна Австрия и пренесем войната в собствените земи на бавареца, на бърза ръка ще му секне желанието да празнува в Прага.
Едно наистина диаболично предложение, което одобрих едва след като на 7 декември Карл Албрехт се провъзгласи за крал на Бохемия. Възложих желаното командване на Кевенхюлер. Гражданите на Виена изпратиха него и войниците му с такова ликуване, сякаш вече е победил, преди да гръмне първата пушка.
С нетърпение очаквах новини от моя амбициозен фелдмаршал. Изпратих му настоятелно писмо заедно с портрет на престолонаследника. По-късно научих, че го прочел пред хората си, за да укрепи бойния им дух, понеже му се сторило особено затрогващо.
„Драги ми, верни ми Кевенхюлер — пишех аз, следвайки дворцовия маниер. — Пред Теб стои една изоставена от всички кралица със своя мъжки наследник. Какво, според Теб, ще стане с това дете? Ето виж, Твоята милостива господарка се обръща към Теб като към свой верен министър и слага в ръцете Ти цялата си сила и власт, всичко, на което е способна Нашата империя. Действай, о, герой и верен васал, както ти повелява отговорността пред Бога и човеците. Превърни справедливостта в свой щит; прави, каквото смяташ за редно; бъди сляп, когато съдиш изменниците; следвай богопочившия си учител Ойген и неговите безсмъртни дела и бъди сигурен, че така Ти и Твоето семейство ще получите от Наше Величество и от всичките Ни потомци милост, благоразположение и благодарност, а от човеците — слава, сега и вовеки веков. Заклеваме се в Себе си и в най-скъпото Си. Бъди здрав и се бори! Мария Терезия."