Петото дете растеше в утробата ми, докато изслушвах противоречивите предложения на моите военни, а битките се водеха на безброй фронтове. В началото на месец май теглото му все повече затрудняваше живота ми.
Макар да бях свикнала след толкова бременности, сега за първи път се чувствах изтощена, докато вмествах управлението, дворцовия живот и майчинството в тесните рамки на деня. Как да направя така, че да не занемаря позорно една или друга задача? Освен това предстояха празненствата по случай двайсет и петия ми рожден ден на 13 май 1742 година. Враговете ми дебнеха за всеки знак на слабост.
Обичайната въртележка от чествания, включваща празнично богослужение, аудиенция за честитящите, открита обедна трапеза, следобедни увеселения, вечерно театрално представление, вечеря, а след нея бал с танци, трябваше да демонстрира лукс, блясък и непомрачено веселие. Не биваше френските, английските и особено пруските пратеници да докладват у дома, че във виенския двор вече липсва и най-необходимото, а празниците на Мария Терезия стават все по-бедни.
В утрото на рождения ми ден с помощта на камериерките се напъхах в роба със сребриста бродерия и си сложих нанизите от перли, които Франц ми бе подарил за раждането на престолонаследника. Новото дете в мен лудуваше под драгоценната дантела на корсета и доста ме притесняваше. По време на службата в дворцовата църква то риташе така силно, че смущаваше молитвите ми. Помолих се на Господ да ми даде мъдрост и самообладание, защото старците от Министерския съвет все по-често ме докарваха до ръба на търпението. Техният обстоятелствен и превзет начин на изразяване, неспособността им да тръгнат по нови пътища и упоритото отхвърляне на всяка новост утежняваха управлението ми.
През февруари граф Зинцендорф, дворцовият канцлер, когото бях наследила от баща си, почина на 69-годишна възраст; по съвет на господин Фон Бартенщайн го замених с граф Корфиц Улефелд, който все пак беше само на четирийсет и няколко. Още на първото заседание на съвета обаче с ужас установих, че човекът е много зле със слуха и може би поради това беше склонен да си прави оглушки за указанията ми.
Изпълнена с най-добри намерения да благодаря все пак на моите министри за труда им и да приема с достойнство техните благопожелания, се подготвях за гала аудиенцията, когато през тялото ми премина първият добре познат спазъм. Детето! Аудиенцията трябваше да почака. Спокойно се заех с необходимите приготовления.
— Изпратете гостите ми в дворцовия параклис, да се помолят там за успешно раждане — заръчах на моите дами и се отправих към спалнята. — Може би Бог ще ме дари за рождения ми ден с още един син!
Получих подаръка си, но не беше син. Малко след единайсет вечерта в този ден на 1742 година се роди Мария Кристина Йозефа Йохана Антония Хабсбургска-Лотарингска. Камбанен звън и оръдейни изстрели известиха виенчани за появата на новата принцеса.
— Битката е загубена, Ваше Величество.
Четири дни след двойния рожден ден новините от Бохемия сложиха край на приповдигнатото настроение. Приключи празникът по случай раждането на дъщеря ми. Нямаше вече какво да се празнува.
Карл Лотарингски беше претърпял съкрушително поражение от Фридрих Пруски при Часлав и Хотузице, макар да бе извел на бойното поле по-многобройна войска — налице бяха всички предпоставки за победа на моите армии. Сестра ми се поболя от тревога за любимия си, а аз се тревожех за империята. Може би тогава трябваше да дам малък урок на Карл. Може би това щеше да го възпира занапред да се кандидатира многословно за задачи, надхвърлящи способностите му. Откъде всъщност черпеше безграничното си убеждение, че е най-добър във всичко?
Запазих яда за себе си. И да му бях дала воля, това нямаше да ми върне нито Силезия, нито да успокои сестра ми. Наясно бях, че сега от мен зависеше да определя новата насока на нещата. Не можех да превзема едновременно Силезия, Бавария и Бохемия, като се боря на всички фронтове. Трябваше незабавно да се съсредоточа върху същественото и да се откажа за момента от Силезия, макар душата ми да се съпротивляваше отчаяно срещу подобно решение. Колкото и да ми бяха омразни контактите с крал, за когото знаех, че не се спира пред каквото и да било предателство, нямах друг изход: налагаше се да преговарям с Фридрих.
Срамният мирен договор с Прусия ми костваше не само Долна и Горна Силезия, но и графство Глац. Останах твърда обаче, когато враговете ми хвърлиха алчно око и на Кьонигрец. От цялата красива и богата Силезия ни останаха само Тешин, Опава и Кърнов. Направо ми се плачеше! Съгласно документите 1,4 милиона силезийци ни бяха носили близо три милиона гулдена на година под формата на данъци. Една трета от държавните ми приходи — загубени.