След коронацията се заех с вероломните представители на бохемската аристокрация, които трябваше да получат справедливото си наказание. Заповядах да ги арестуват като предатели, заточих ги в именията им и разпоредих: „Занапред на подобни люде не се полагат нито служби, нито милост". Добавих още, че бих могла да проявя снизхождение към онези, които ще се отличат с особена вярност. За съжаление те не бяха много.
Лесно ми беше да проявя милост към малцината разкаяли се, още повече че скоро и Динголфинг падна в наши ръце. Курфюршество Бавария, Горна Бавария и Долна Бавария чак до Горен Пфалц се намираха под наша власт. Карл Албрехт, когото бяха избрали за император Карл VII, може да притежаваше корона, но нямаше земя, нито град-резиденция, където да се оттегли. Налагаше му се дори да изтърпи критичния въпрос на поданиците си защо не се е намесил, когато народът му е бил тормозен най-напред от французите, а след това от австрийците и унгарците.
Изменчивият военен късмет принуди и английския крал да направи преоценка на ситуацията. Джордж II стигна до извода, че е дошъл моментът да посочи на французите и на техните съюзници кои са бъдещите им граници. В съюз с Нидерландия той създаде „Прагматическата армия", съставена предимно от германски, нидерландски и английски наемници, лоялни към онзи, който им плаща. На 27 юни 1743 година тези бойци, владеещи военния занаят безстрастно, но ефикасно, спечелиха решаващата битка срещу французите и баварците при Детинген.
Хиляди мъртви, осакатени и ранени мъже останаха да лежат на бойното поле край Детинген. Французите побягнаха през Рейн и оставиха император Карл VII насаме с поражението и с мъката му. Какъв шанс! Тутакси изпратих при Карл спешни куриери. Ако склонеше да се впусне с войските си в преследване на французите, може би щяхме даже да си върнем Лотарингия, която значеше толкова много за Франц. Една провинция, която брат му би могъл да управлява от негово име; трябваше само да погледна грейналите очи на Мария Ана, за да осъзная колко силно и тя мечтаеше за това чудо.
Куриерите потеглиха от „Шьонбрун", защото това лято прекарвахме във вече завършената основна част на двореца, макар и да живеехме малко натясно. Така можех да следя напредъка на строителните работи. Оставаха ми няколко седмици до раждането, затова не можеше да става дума постоянно да пътувам с каретата насам-натам. Освен това животът тук, сред градини и гори, беше много по-приятен отколкото в „Хофбург", който лятно време се превръщаше в пещ.
Вечерта на 12 август се чувствах все още прекрасно въпреки бременността. Придворните се забавляваха с танци и игра на карти, а група италиански музиканти изпълняваше най-новите арии. От крясъка на совите по дърветата около двореца ме избиваше на сън; към единайсет часа си легнахме и угасихме светлините.
През летните месеци обичах да ставам на разсъмване, докато всички още спяха и имах време само за себе си. Сутринта на 13 август обаче остра болка ме събуди много преди развиделяване. Нима щеше да се случи днес? Нали придворният лекар беше казал, че раждането се очаква едва през другата седмица? След пет раждания обаче бях наясно какво ме очаква. Незабавно вдигнах на крак придворните си дами.
„Шьонбрун" не беше обзаведен за раждане, така че трябваше бързо да заминем за града. Не биваше да се бавим, ако исках това царствено дете да види бял свят в „Хофбург". Вече бях опознала процеса на раждането, при това толкова добре, че енергично се противопоставих на всякакви загрижени възражения.
— Ако е син, трябва да се роди в „Хофбург". Не върви това да стане тук.
Никой не посмя да ми противоречи, така че пристигнахме благополучно в „Хофбург", ала там срещнах трудност да се добера до собствените си покои. Леополдинските апартаменти бяха заключени, а ключът се намираше при пазача. Той имаше грижата помещенията ни да се проветряват, почистват и да са готови, когато се върнем в „Хофбург". Никой обаче не се беше сетил да изпрати куриер, който да го информира, така че въпросният пазач се оказа неоткриваем. Половината придворни се пръснаха да го търсят.