Единственото що-годе приемливо и отключено помещение беше малката стаичка на пазачите. Лисичката я окупира на бърза ръка. Междувременно контракциите зачестяваха и аз започнах сериозно да се тревожа, че следващият ерцхерцог или следващата ерцхерцогиня ще излезе на бял свят в извънредно неподходяща обстановка.
Слава Богу, петата ми дъщеря Мария Елизабет беше достатъчно разумна да изчака с появата си до три часа следобед. Дотогава пазачът се бе появил и аз се добрах до родилния стол и до собственото си легло. Тъй като отново се пръкна момиче, нямаше кой знае какви вълнения около новороденото. Виена беше свикнала владетелката им да ражда на равни интервали, и то все момичета — с едно-единствено изключение.
Това детенце обаче беше толкова слабо и дребно, че в сравнение с него даже клетата Мария Каролина изглеждаше едра и силна. Бебето нямаше енергия дори да плаче и използваше мъничката трошица жизненост, с която разполагаше, за да връща упорито всякаква храна, която му давахме.
— Как ще порасне това мъниче? — тревожех се аз.
— Тя получава всичко, от което има нужда, а лекарите я наблюдават — успокои ме майка ми, донесена на стол до леглото ми. Отдавна не можеше да ходи, през последните години силно се бе състарила. Въпреки това не пропускаше да поздрави всяко свое внуче. — Изглеждаш много изтощена, Резерл. Трябва да укрепнеш, остави малката на дойката й.
Ето че бях родила шестото си дете за шест години, управлявах империята на баща си, но за нея си оставах Резерл, за която се тревожеше.
— Някакви новини от Карл?
Мария Ана нахълта в работния ми кабинет така стремително, че държавният секретар Фон Бартенщайн се стресна и бутна документите, които тъкмо бе подредил на бюрото ми. Той се наведе бързо и запъхтяно и пропусна да направи необходимия поклон пред развълнуваната ми сестра. Не обичаше да го смущават по време на доклад, личеше си по стиснатите му устни.
— И на вас добър ден, мила сестро — поздравих я аз с укорителен тон.
Можех само да се надявам, че Мария Ана ще долови предупредителната нотка в гласа ми. И аз не обичах да ми объркват дневното разписание, но никога не бих я смъмрила пред някой от моите министри. Извънредно личният й въпрос със сигурност беше задвижил куп предположения и разсъждения в главата на Бартенщайн. Той можеше да се досети кого има предвид с „Карл". Всеки мой отговор на въпроса би довел до нови спекулации.
— Ваше Величество… — гузно откликна Мария Ана.
Не ми беше присъщо да измъчвам когото и да било. Затова се извиних пред държавния секретар, който управляваше и моя домашен, дворцов и държавен архив, с думите:
— Налага се да прекъснем за кратко нашия разговор, бароне. Ще бъдете ли така добър да проявите малко търпение към мен и сестра ми?
— Знаете, че винаги съм на вашите услуги, Ваше Величество — надуто отвърна той и се оттегли заднешком, правейки задължителните поклони, макар те да се получиха сковани и неодобрителни.
— Света Дево, как можеш да прекарваш времето си с тези скучни бюрократи — тутакси се ужаси сестра ми и без капка свян седна на края на бюрото ми, без да обръща внимание на папките, писмата и останалите документи. — Дойдоха куриери от Рейн, нали? Какво пише Карл? Кога ще се върне във Виена?
За миг се изкуших да излея яда си от последната вест от френския фронт върху това болно от любов, наивно същество. Но щеше да е несправедливо. Мария Ана беше мила, любвеобилна, предана и обичаше Карл. Не можех да я упреквам, задето бях започнала да храня съмнения в моя девер и в непогрешимостта на мъжкия пол като цяло.
Карл, когото бях изпратила със заръката да разшири успехите ни чрез изненадващо нападение, отново проявяваше колебливост ведно с „прагматическите" съюзници. Вярно, най-сетне бе преминал Рейн с войските си, но се беше забавил толкова, че французите отдавна се бяха окопали на сигурно място зад крепостните стени. Армейското ръководство сметна, че това е идеалният момент за настаняване по зимните квартири и ме постави пред свършен факт.
— Не се тревожи за него — казах с дълбока въздишка аз и се облегнах на стола си. — Няма да се водят повече боеве, армиите се оттеглиха за зимуване. Когато и да завладеем Лотарингия, няма да е през тази година.
— Значи пак няма да има сватба. — Мария Ана избухна в сълзи.
— Не те разбирам — промърморих нежно, макар да предполагах накъде бие.
— Мислех си, че ако Карл управлява в Люневил от името на брат си, най-после ще бъде подходяща партия за една стара ерцхерцогиня…