Слаба утеха. Знаех как искряха очите на Франц, когато харесваше нещо. Щом се увереше, че не го наблюдавам, той започваше да хвърля нежни погледи на графинята.
— Знам, че повечето брачни двойки в двореца не държат на верността. Имитират разпуснатия френски начин на живот, за да не ги сметнат за старомодни и ограничени. Може би той иска да следва тази мода.
Лисичката продължи да упорства.
— Повярвайте ми, няма друг човек, който да ви е така предан и да ви обича повече. Само дето понякога силно го затруднявате да го покаже. Не бива да бъркате нежната кротост на характера му със слабост. Кога за последен път го попитахте за мнението му? Кога пожелахте помощта му? Един мъж иска не само да бъде обичан, иска да бъде и уважаван.
Как умееше тази жена да ме укорява, без да ми казва направо, че съм допуснала грешка. Дали беше права? В последно време наистина често не си правех труда да обсъждам всичко с моя съуправител. Костваше прекалено много време, а трябваше да се свършат безкрайно много неща. Ако дискутирахме всяка подробност, превръщането на плановете в дела щеше да трае още по-дълго. Само по тази причина често вземах решенията си сама и набързо.
— Искате да кажете, че той ми показва обожанието си, като позволява на Колоредо да му се хвърли на врата? — настръхнах аз.
— Всеки мъж харесва, когато жената се домогва до него, Тереза — въздъхна някогашната ми „ая". — Той се ласкае, че му се възхищават. Забравете кралицата и нейната власт, когато става въпрос за личния живот. Покажете на Франц, че сте неговата предана, любеща съпруга.
— И защо точно аз да се показвам като любеща? — продължих да упорствам. — Не аз съм допуснала грешка. Изобщо не бих имала време да правя мили очи на други мъже.
— Очевидно не намирате време и да очаровате собствения си мъж — спокойно отвърна тя.
Тук сложих точка на разговора, а и тя не настоя да го продължим. Както винаги беше уверена в думите си. Четири дни по-късно на големия маскен бал в Зимната школа по езда получих възможността да осъществя добрите си намерения. Почти докарах до отчаяние придворните си дами, докато най-сетне си избрах костюм, който подчертаваше предимствата ми и ме удовлетворяваше.
Изисканата рокля се състоеше от безброй пластове светло-синя коприна и най-фини светлосини воали. Всяко движение трябваше да създава впечатлението за блещукането на течаща вода. В разрез с царящата мода се въздържах да напудря русите си коси, само пожелах да украсят къдриците ми с диаманти, сапфири и сини панделки. Когато влязох в Зимната школа по езда, заобиколена от дамите си, всички на мига ме познаха въпреки маската, а сред гостите се понесе шепот.
Явното възхищение ми се отрази добре. Все още можех да се меря с всяка графиня, баронеса или контеса. Вярно, след шест раждания талията ми не беше тънка като на младата Тереза, затова пък разполагах с голям коз — великолепно деколте, което изложих на показ по-предизвикателно от всякога. То направи такова впечатление на Франц, че когато се запъти към мен, той едва не се спъна в обувките си с катарами, обсипани със скъпоценни камъни.
— Не е ли твърде провокативно, та chere? — промърмори с дрезгав глас, навеждайки се над ръката ми, която целува по-дълго от друг път.
— Не виждам нищо осъдително, щом радва окото на моя съпруг _ отвърнах уж мимоходом, сякаш ме е попитал дали е прилично да се пишат неучтиви писма на прусака Фридрих.
— Права сте, както винаги — подсмихна се той и очарован додаде: — Може ли да поканя на менует богинята на морето?
На този празник нямах проблем да вържа към себе си моя Франц, почитателя на красотата. Той ме засипваше с комплименти, докато се въртяхме в отмерените стъпки на менуета. Макар в Зимната школа по езда да имаше близо осем хиляди маскирани гости, за мен бяха важни само двама души: Франц Стефан Лотарингски, който сякаш искаше час по-скоро да ме дръпне в най-близкото сепаре, и графиня Колоредо. Тя носеше костюм на пастирка и се мъчеше да скрие разочарованието си зад пресилена веселост. Подлизурковците, които през последните дни я следваха по петите, изчезнаха сякаш с магическа пръчица. Наистина ли си бе въобразявала, че може да спечели дуела за сърцето на моя лотарингски принц?
Не възнамерявах да седя със скръстени ръце, ако с възрастта той наистина започнеше да клони към непостоянство. Реших занапред да следя по-зорко и Франц, и красивите придворни дами. Никакви дамички в свитата ми, които не умеят да различават кои мъже са табу за тях. „Не навирай най-апетитните хапки в очите на гладните!" — казах си аз. Дискретно разпоредих графиня Колоредо да изчезне от списъците на специалните гости, канени по частни поводи в двореца.