Колко жалко, че по онова време бях твърде млада и твърде заета със себе си, за да разбера на какво си се надявал, топ vieux. Днес съм по-мъдра. През онези дни бях прекалено опиянена от собствената си власт, за да я споделя с друг човек, колкото и близък да ми е той. Какво абсурдно и егоистично нещо е сърцето!
Някогашната наследница, живяла все в изчаквателна позиция заради надеждата на родителите й за престолонаследник, сега охраняваше ревниво своята власт. Изобщо не й минаваше през ума да постави на заден план собствените си желания и да даде на своя съпруг не само титлата, но и фактическото съуправление. Искаше да царува сама; споменаваха мъжа й в най-добрия случай когато тя, както през тези дни, съобщаваше на поданиците си, че очаква следващото си дете.
Междувременно французите се изтеглиха без кръвопролития от стария имперски град Франкфурт и отстъпиха на запад. Франц възприе това като лична победа, въпреки че истинска битка между враждуващите войски не се бе състояла. По-скоро Франция се беше отказала да се противопоставя на император от династията на Хабсбургите.
В секретните доклади, които получавах, се говореше за растящото възмущение на френския двор от изявленията и делата на пруския крал. Склонността на Фридрих да пуска саркастични забележки за всичко и всички не щадеше и съюзниците му във „Версай". Към това се прибавяше обстоятелството, че френските войски бяха ограбили германските земи толкова жестоко, та вече не можеха да разчитат на подкрепа от там. Всички копнееха за мир и един император от династията Хабсбург-Лотарингия като че ли обещаваше да донесе този мир.
На 13 септември 1745 година немските курфюрсти се събраха в изборния параклис към катедралата „Свети Вартоломей", за да свършат своето важно дело.
Пруският крал беше хвърлил цялото си влияние, за да попречи на кандидатурата на Франц, но единствено Пфалц се съюзи с него. Останалите седмина курфюрсти гласуваха и избраха Франц Стефан Лотарингски-Тоскански за нов император на Свещената Римска империя на германската нация. Тържествената коронация трябваше да се състои още на четвърти октомври, а бърз куриер незабавно донесе във Виена новината заедно с поканата за коронацията.
Вестта се разпространяваше с такава скорост, че когато след обяда отидох в покоите си за кратка почивка, заварих мами Фукс улисана в приготовления за път.
— Какво правите? — троснах се аз, защото не обичах да се вършат неща, които не съм разпоредила.
— Трябва да се дадат бижутата за почистване, щом решите кои диадеми ще носите на коронацията на императора, Ваше Величество — лъчезарно отвърна Лисичката. — Позволих си също да подбера мостри на платове за коронационната роба…
Тя млъкна, защото видя как вдигнах ръка и се навъсих.
— Не ми трябва коронационна роба, графиньо.
— Но защо?
— Защото няма да се коронясам заедно с императора, много просто.
— Няма да заминете за Франкфурт? — смая се тя. — Ама нали ще има двойна коронация!
— Ще замина за Франкфурт, но няма да има двойна коронация — обясних аз и се натъкнах на същото неразбиране както при моите министри.
— Императорът има нужда от вас, Ваше Величество.
— Всъщност той няма нужда от никого, с когото да сподели почестите през този ден. Няма да се коронясам и край!
Лисичката си замълча. За разлика от моите министри и съветници тя знаеше кога е безсмислено да ме разубеждава.
Затова пък Франц сякаш падна от небето, когато му съобщих, че не възнамерявам да бъда коронясана във Франкфурт редом с него за императрица на Свещената Римска империя на германската нация.
Поредният бърз куриер ми донесе едно от неговите накъдрени френски писма, които всеки път четях многократно, за да разгадая какво по-точно е искал да каже. Това задаваше почти възмутения въпрос: „Защо не искаш да бъдеш моята императрица?" и завършваше с ултимативното настояване незабавно да тръгвам за Франкфурт.
„Аз съм твоя жена и това ми стига", помъчих се в отговор да му обясня причините за решението си хем любезно, хем недвусмислено. „Ако не искаш да разбереш, по-добре изобщо да не идвам във Франкфурт, макар че това би ми причинило болка. Не желая да бъда коронясана в състоянието, в което се намирам сега."
Франц прозря, че просто използвам бременността си като предлог, и се опита да упражни натиск върху мен с помощта на своите приятели.
— Трябва да вземете предвид и политическите последици от подобно решение, Ваше Величество — заяви от негово име дворцовият канцлер граф Улефелд. — Реномето на бъдещия император ще пострада, ако не проявите готовност да застанете като императрица редом с него. Стойността на австрийската династия ще се повиши, ако Ваше Величество бъде коронясана за императрица заедно със своя съпруг.