Аз обаче не бях склонна да споделя безкритичните хвалебствия по адрес на престолонаследника, колкото и горд да беше императорът с първия си син. Та нали оплакванията на възпитателя му и на хората, които се грижеха за него, накрая стигаха до мен.
— При Йозеф се забелязва нагласа към непокорство и надменност, която трябва да бъде прекършена. Един ден той ще стане император; колкото по-отрано започне да се подготвя за тази задача, толкова по-добре.
— Дай му време — помоли ме Франц. — Нали не е речено, че от утре се залавя с управлението. Има император и императрица; двамата ще си вършат работата, докато порасне и се научи да бъде честен мъж и справедлив монарх.
— Разсъждаваш лековато, Франсоа. Трябва да изпълняваме дълга си към нашите деца. Господ Бог ни ги е подарил, за да направим от тях свестни хора.
— А пък ти прекаляваш с чувството си за дълг, Тереза. Не можеш да угодиш на всички. На Господ, на министрите си, на своите народи, а вероятно и на самата себе си. Имаш съуправител. Готов съм с удоволствие да поема част от бремето.
Замълчах си дипломатично, докато махах благосклонно на ликуващите виенчани.
— Vivat император Франц! Да живее императрицата!
И тук ме посрещаха с тази титла, макар да нямах претенции върху нея; струваше ми се, че за двама ни с Франц започва нова ера на мир, удовлетворение и щастие.
— Vivat Мария Терезия, нашата императрица!
Във въздуха полетя букетче пъстри есенни цветя; хванах го под всеобщите възторжени възгласи и помахах с него.
— Да живее нашата императрица!
За виенчани сега аз бях императрицата и предполагах, че ще остана такава до края на живота си. Бърз поглед към Франц ми показа, че и той го е забелязал. Колко хубаво, че не се дразнеше, а се радваше безметежно заедно с мен.
Обичах го от цялото си сърце и се радвах на всички почести, които получаваше, ала дълбоко в себе си бях убедена непоклатимо, че сама трябва да се справя със задачата, възложена ми от съдбата в деня на бащината ми смърт. При цялата ми любов към Франц не бях сляпа за неговите слабости. Той действаше винаги с най-добри намерения и с чиста съвест, ала му липсваше нужната твърдост, за да прокарва и неприятни решения. Извънредно много държеше да бъде любезен. Така нито се печелеха войни, нито се крояха дипломатически козни.
Хладната дистанция, която не бе в състояние да запази по отношение на собствения си син и да го оцени справедливо, му липсваше и в неговите военнополитически решения. Длъжността на римско-германски император, състояща се предимно от представителни функции, чиито подробности бяха определени от векове, пасваше на любезния му нрав повече, отколкото ежедневната борба с министри, посланици и чиновници.
Следващите седмици потвърдиха тази моя преценка. Докато Франц усърдно сбираше около себе си императорска свита, аз се занимавах с проблемите, възникващи около прусака Фридрих, Нидерландия, Силезия и Италия. През това време Франц решаваше коя длъжност на кой лотарингец от антуража си да възложи. Сестра му Шарлота, живееща от години във Виена, на драго сърце се съгласи да ме замества като първа дама в двора му.
Всъщност само Карл отсъстваше от Виена. Не успяваше да отвоюва от алчните прусаци нито педя земя, а опасността да понесем още съществени загуби ставаше все по-голяма.
Множаха се настойчивите гласове, призоваващи ме към нови преговори с Фридрих. В порив на отчаяние се опитах да събера на едно място армиите си, да мобилизирам съюзниците ни в Англия, Саксония и Русия и да завъртя рязко кормилото.
Но през тази есен имаше и радостни събития. Така например пристигането на нидерландеца Херард ван Свитен, когото навремето бях повикала заради сестра ми. Не всички бяха в състояние да проумеят защо определих именно него за мой придворен лекар. Дори Франц се зачуди.
— Какво говори в негова полза? — възмути се той, щом научи за решението ми. — Че не успя да спаси живота на сестра ти? Че в Брюксел се оказа безпомощен като всички останали учени медици? За какво го награждаваш?
— И най-добрият лекар на света е безсилен, когато Господ е решил да сложи край на човешкия живот — упорито защитих избора на Ван Свитен. — Този човек сам си е извоювал почести и признание, а не ги е наследил, нито са му били присъдени. Очаквам да повлияе съществено на виенските медици и учени. Време е и тук да си пробият път новите идеи.
— Откога се интересуваш от медицинската наука?
— Здравият народ произвежда благосъстояние. Болните нито плащат данъци, нито допринасят за благото на страната, топ vieux.