— Е, Бепи — под въздействието на тези мисли се обърнах особено нежно към малкия. — Обичаш ли новата си сестричка?
— Не искам пък — отвърна той на чист виенски и тропна с крак.
Любимото му изречение, от което всички изпитваха ужас. Отговаряше ли изобщо по друг начин, когато му задаваха въпрос? Не бях склонна да се присъединя към усмивката, с която реагираха баща му, брат му и сестрите му.
— Струва ми се, че не те разбрах правилно, Йозеф — възприех строг тон аз, като нарочно употребих кръщелното вместо галеното му име. — Какво искаше да кажеш?
В сините детски очи, които бе наследил от мен, а не от дядо си, припламна упорство. После се опомни, сведе поглед и едва доловимо прошепна:
— За какво ми е притрябвала още една сестра?
— Що за въпрос — намеси се баща му, който досега се въздържаше. — За да имаш един ден голямо семейство, което ще ти помага, ще те подкрепя и ще защитава интересите ти. Ще си спомниш тези думи, когато носиш короната и търсиш съюзници.
— Не ми трябва никой да ми помага — възрази Йозеф със самонадеяност, която ме уплаши, докато останалите отново се засмяха.
Този смях го вбеси още повече.
— Сам ще решавам — извика той.
— И решаването се учи — обади се Франц, преди да съм се намесила, за да скастря твърдоглавия хлапак. — Ще го разбереш, когато получиш командването на собствен полк на шестия си рожден ден. Дотогава трябва да научиш куп важни неща, сине мой. Например че не можеш да възразяваш така невъзпитано на майка си, императрицата!
Сега при всеки повод Франц ме наричаше императрицата и споменаването на титлата накара дори бунтарски настроения престолонаследник да млъкне. Той ми хвърли бърз поглед и отстъпи крачка назад, сякаш предусещаше импулса ми да го погаля нежно по косата. Не обичаше да го докосват.
За разлика от него Карл вече скачаше върху леглото ми, а малката Мими явно му завиждаше за тази привилегия. Тя се откъсна от люлката и плахо се приближи до леглото с палец в устата.
— И ти ли искаш да дойдеш при мен? — окуражих я аз и потупах свободното място на дюшека.
Повече не беше нужно — малкото гальовно котенце се покатери на леглото и обви шията ми с топлите си пълни ръчички. За разлика от Йозеф тя беше толкова общителна и обичлива, че завоюваше с щурм всички сърца. Най-очарователната по характер и външност сред дъщерите ми, макар че Лизел вече даваше признаци да я надмине по хубост. При тази мисъл неволно погледнах към Мариана.
За миг сякаш долових в очите й намек за ревност, след което тя се извърна. Колко жалко, че всичките ми дъщери не бяха като Мими.
Щом станах от леглото, отново бях затрупана с проблеми. Държавната хазна беше в по-плачевно състояние от всякога; нито знаех как ще платя дажбите от бира и вино за моите войници, нито откъде ще купя дърва за виенския гарнизон, без да затъна в заеми. Дори не ми се мислеше за обичайните премии, полагащи се на командирите на полкове и генералите.
— Макар да нямам впечатлението, че заслужават премии — оплаках се на Франц. — Шеста година сме във война и в особено мрачни дни не ме напуска неприятното чувство, че може да продължи още шест.
Вече използвах и малкото вечерни часове, прекарвани заедно, за да чета документи и да вземам решения.
— Блъскаш си главата над неща, които би следвало да решават твоите генерали, Тереза — отвърна разсеяно Франц. В момента разглеждаше една от сбирките си от минерали, към които се бе пристрастил напоследък. Вече не протестираше, че работя до късна нощ, той също си беше потърсил подходящо занимание. — Знаеш ли, че във Виенския университет не се преподава нито минералогия, нито ботаника? Това трябва непременно да се промени.
— Предпочитам да ми кажеш откъде да взема пари за войските си, Франсоа — подразних се аз. Колкото красиви да бяха тези камъни и тяхната история, за мен си оставаше загадка защо прахосва толкова време за тях.
— Смятах, че има достатъчно пари, щом си поръчала да превърнат бащиния ти летен дворец в училище — зачуди се той и най-после отпусна лупата, с която разглеждаше съкровищата си.
— И да се бях отказала от този план, пари пак нямаше да има — сърдито отхвърлих възражението му аз.
Как да управлявам и да прокарвам реформи, ако не мога да заделя някой и друг гулден за училище, подготвящо бъдещите ми държавни служители, та да са вещи в управлението, държавните науки и международното право? И без това след смъртта на императора „Фаворита", разположена сред чифлици в предградията, стоеше празна. По-добре да използвам семплите помещения на летния дворец за разумна цел, вместо да гледам как пустеят.