Може би целта й бе да ме предупреди? Запитах се дали само напредналата ми бременност бе причината, че Франц все по-често откликваше на покани, отвеждащи го извън пределите на града, където не можех да го придружавам по здравословни причини, пък и поради липса на време.
Дворцовите клюки, на които обикновено не придавах особено значение, отново се превръщаха в източник на ядове. Те не щадяха и най-аристократичните родове, фамилиите Ауерсперг, Естерхази, Лихтенщайн, Колоредо — всяка от тях си имаше своите черни овце. Нарушаването на Десетте божи заповеди се бе превърнало в нещо като спорт. Все по-често в тази връзка се споменаваше „Брашнарската яма", където придворните дами и господа се забавляваха след баловете. Това обичано заведение се бе превърнало в борса на безнравствеността.
Най-много обаче ме дразнеше фактът, че всички смятаха това лекомислено поведение за напълно нормално. Май никой освен мен не се възмущаваше, че съпрузи си изневеряваха взаимно, високоуважавани господа правеха деца на невинни градски девици, а аристократи вършеха в „Шпителберг" неща, които благоприличието не ми позволяваше дори да изрека.
— Как смятате да им го забраните? — попита дори майка ми, след като й излях сърцето си. — Мъжете са си такива. Колкото по-малко шум се вдига около глупавите им привички, толкова по-скоро ще се приберат у дома.
— Как можете да говорите така, майко! — избухнах аз. — Ако хората не са благоразумни по природа, трябва да бъдат принудени. Най-малкото, което може да се изисква от един християнин, е да спазва Божите заповеди.
— И кой ще ги принуди, Тереза? Църквата? Прави го, доколкото й е възможно, но дори тя не е в състояние да промени хорския нрав.
— В такъв случай светската власт може да окаже подкрепа на църковната.
— По-добре не си го помисляйте — настоятелно ме посъветва вдовицата на императора. — Всеки трябва да решава за себе си дали да съгрешава, или не. Не е работа на Короната да се намесва в църковните дела.
Майка ми говореше с гласа на разума, ала аз си затварях ушите. Може би и заради много личното допълнение, в което изостави официалното обръщение и се обърна към дъщерята в мен:
— Долу ръцете от личния живот на твоите поданици, Резерл, че даже и твоят се е пообъркал.
Значи дотам я бяхме докарали — дори майка ми в нейната изолация е дочула слуховете, че Франц ловува из чужди полета? Неувереността ми прерасна в гняв, а той се съсредоточи преди всичко върху дамите, евентуално въвеждащи го в изкушение.
Най-много ми се искаше да изпратя по дяволите всичките си придворни и почетни дами. Сред тях имаше куп нови лица. През последните месеци доверените ми спътнички една подир друга се омъжиха. Желаех им щастие, на някои дори бях помогнала лично, но сега изведнъж съжалих, задето съм била толкова умела сватовница.
Любимата ми Фрицка също бе станала официално госпожа Фон Петраш. Дадох й зестра от дванайсет хиляди гулдена и произведох мъжа й в командир на гвардейско стрелково подразделение с ранг старши лейтенант. Тя ме бе уверила, че с удоволствие би останала на служба при мен, но ми беше ясно, че трябва да й потърся заместничка.
Можех да имам доверие на дами като Фрицката или милата ми контеса Шак. Но на другите? На амбициозните и лекомислените? Дали се слагаха на императора?
— Назначете доверени агенти, та най-после да се справим с безпътните женоря и в най-висшите кръгове — заповядах аз на императорския интендант. — Искам да контролирате кой влиза и излиза в дома на моя съпруг, императора, на „Валнерщрасе" и кой се сближава с него, когато не съм там.
— Всеки поотделно? — изпъшка граф Кевенхюлер, сякаш е глътнал цяла осолена риба и всеки момент ще умре от задушаване. — Как да стане тая работа, Ваше Величество?
— Ще трябва сам да се оправите. Очаквам да третирате възможно най-дискретно специалния аспект на тази общовалидна заповед, отнасящ се до императора, разбрахме ли се?
— Разчитайте на мен, Ваше Величество — с усилие промълви той.
— Надявам се — додадох величествено аз. — Държа аристокрацията и придворните да спазват християнските заповеди и да проявяват безупречно целомъдрие извън браковете си. Освен това в хода на работата вашите агенти могат да залавят скитосващите женоря, които бездруго причиняват само ядове. Да ги пратят в предачницата, та да се научат да живеят от труда на собствените си ръце, а не от лекомислени мъже.
Кевенхюлер се прокашля, както понякога правеше Франц, и потърси подходящите думи.
— Скитосващи ли, Ваше Величество? Бихте ли обяснили малко по-подробно, за да ви разбера правилно?