— Променената ситуация изисква променени средства — приключих разговора аз. — Току-що научих, че моралът и политиката са две донякъде взаимно изключващи се неща.
Няколко дни по-късно приех Венцел граф Кауниц и му възложих да провери възможностите за промяна на външнополитическия курс и да ми представи в писмен вид вижданията и предложенията си.
Така се сложи началото на едно сътрудничество, което винаги е било трън в очите ти, топ vieux, много добре знам това. Капризният Кауниц, който непрестанно заплашваше с оттеглянето си, а после оставаше, защото Австрия и аз имахме спешна нужда от него, никога не ти стана скъп приятел.
Наближи краят на ужасната 1748 година, а аз благодарих на Бог, задето я превъзмогнах. Днес бих я преживяла отново — въпреки всички сълзи и страдания. Тя имаше едно неоценимо предимство: ти беше до мен!
Виена, март 1749 — „Шьонбрун”, лятото на 1755 година
„При нужда хващайте камшика!"
Тайните конференции с моите министри никога не протичаха лесно и безпроблемно. Така беше и в деветата година от управлението ми. Рядко обаче бе господствало такова критично настроение както на 7 март 1749 година. Дори императорът гледаше необичайно мрачно.
Само новият участник в конференцията, чието присъствие причиняваше известен дискомфорт на всички, очевидно не се впечатляваше от всеобщото раздразнение. Известно ми беше, че е на 38 години и наскоро е загубил съпругата си, майката на неговите шест деца.
Строгият траур на елегантното му облекло се нарушаваше единствено от безупречно бялата перука, златните катарами на обувките и изобилието от бели като морска пяна дантели по маншетите и яката. Този човек се открояваше като зловеща сянка от ада сред заобикалящите го помпозни брокатени жакети, извезани със злато елечета и панталони до коленете в пастелни цветове. По погледите, които му хвърляха другите, можеше да се заключи, че действително го възприемаха като пратеник на ада.
Венцел Антон граф фон Кауниц-Ритберг обаче се държеше, сякаш се намира на събиране, което хем го отегчава, хем му е дълбоко безразлично. Стройното му, жилаво тяло, което го правеше да изглежда дребен в сравнение с Франц, както и с господата Кьонигсег или Колоредо, макар съвсем да не беше такъв, оставаше почти неподвижно. Най-много да подръпне дантелите на маншетите или да промени позицията на краката си, докато участниците в конференцията изнасяха своите доклади.
Всички министри трябваше да изложат съображенията си относно бъдещата насока на външната политика след Мирния договор от Аахен. В момента императорът подробно обясняваше кое е важно за укрепването на монархията. Ставаше дума за съюзническата вярност към Холандия и Англия, както и за обвързаността ни с морските сили. А също и че занапред следва да се възприеме такава позиция спрямо Прусия, която да попречи на Фридрих да смята Австрия за заплашителна хидра. Престане ли Прусия да се чувства застрашена, автоматично ще последва стабилизиране на мира.
Когато граф Кауниц взе думата с мое разрешение, единствена аз знаех какво ще каже. Предварително ми беше изложил своя личен, извънредно проницателен анализ на ситуацията в Европа. В хода на дългите ни разговори ми бе разяснил защо смята, че политиката на Хабсбургите спешно се нуждае от коренен поврат.
Моят съуправител и всички останали бяха доста объркани, когато той несдържано възрази срещу илюзията, че пруският крал бил благоразумен. Дори го нарече „най-опасният и най-непримиримият враг на светлейшия владетелски дом" и агресор, който никога няма да се откаже да си взема това, което не му принадлежи.
След това им обясни как може да се неутрализира тази опасност и защо смята за нужно да се създаде изцяло нова политическа система за целта. В неговите очи Холандия и Англия вече не ни бяха съюзници, понеже бездруго им липсваха средства, за да ни подпомогнат ефикасно в случай на нужда. На Австрия й трябвал съюзник с власт и влияние, ако искала да оцелее. Партньор, който в крайна сметка можел да бъде само Франция, дори ако се наложело този невероятен алианс да бъде откупен в най-лошия случай с отказ от Нидерландия и от италианските провинции.
Макар да знаех какъв ефект ще имат думите му, и аз както всички останали, се уплаших от това радикално отричане от водената досега политика. Предложенията на Кауниц бяха в ярко противоречие с предложенията на императора. Очебийно зачервеното чело на Франц ми показа, че не само намира предложението на графа за политически абсурдно, но и го оценява като лична атака. Трябваше да се действа бързо, че да не се хванат двамата гуша за гуша. Сега не беше моментът да ядосваме човека, от когото се нуждаех остро, за да внесе свеж полъх във външната ни политика.