В първия момент Калвин не каза нищо и тя си помисли, че може би връзката е прекъснала.
— А защо не си сто процента сигурна? — чу се най-сетне гласът на Калвин.
— Трупът беше докаран без глава и с отрязани ръце. Онзи, който го е направил, не е искал да бъде идентифициран.
— А ти как успя да го идентифицираш?
— По уникалната татуировка.
— О, значи може да се каже, че той ти е бил нещо повече от обикновен приятел.
— Беше ми приятел — настоя Лори. — Много добър приятел.
— Добре, добре — каза Калвин, явно искайки да смени темата. — Понеже те познавам, предполагам, че приемаш този епизод като поредно доказателство за идеята ти за серийния убиец.
— Има причини. Вчера сутринта му казах за случаите в Куинс и предложих да погледне кой от служителите се е трансферирал от „Свети Франциск“ в „Дженерал“. Д-р Русо ми е оставил гласово съобщение през нощта, в което ми съобщава, че се е добрал до няколко потенциални заподозрени, с които смята да разговаря.
— Уведомена ли е полицията?
— Разбира се. Детектив Лу Солдано е тук в момента и разговаря с колегите си от болницата.
— Мисля, че не е подходящо ти да правиш аутопсията.
— И през ум не ми е минавало. Джак е на път за насам.
— Джак не е втора смяна.
— Знам. Помислих си, че той не само може да извърши аутопсията, но и да ми окаже морална подкрепа.
— Добре, добре, това е чудесно. Сигурна ли си, че искаш да останеш? Мога да се обадя на някого да те замести тези дни. Предполагам, че е голям шок.
— Шок е, да, но предпочитам да остана.
— Ти решаваш, Лори, не искам да те насилвам. В същото време, искам да сме наясно за становището на Патологическия по отношение на твоите „серии“. Както казах и преди, не сме теоретици. Няма никакви доказателства, че пациентите са били убити. Схващаш ли, Лори? Трябва да съм сигурен, защото не искам разправии с медиите. Тук залогът е прекалено голям.
— Само че има още един случай тази сутрин — каза тя. — Здрава трийсет и седемгодишна жена. С нея в „Манхатън Дженерал“ случаите стават осем!
— Цифрите не ми влияят, Лори, както не трябва да влияят и на теб. Това, което ме интересува е дали Джон ще изрови нещо от токсикологията. Ще се опитам да го попритисна в понеделник, за да удвои усилията си.
Страхотна работа ще свърши това, помисли си тя мрачно, знаейки колко много усилия вече бяха положени.
— Какво друго има? — попита Калвин. — Искаше да кажеш още нещо.
— Да — призна тя. — Не бих ви безпокоила, но тъй като и без това разговаряме, ми се иска да ви информирам. — И тя му разказа историята за двете момчета, както и това, че целият коридор е пълен с журналисти и оператори.
— Знаят ли медиите за обезглавения труп?
— За съжаление — да.
— Ако говориш с тях, ще успееш ли да се въздържиш от коментари за него и за твоята серия? Те несъмнено ще те разпитват.
— Предполагам.
— Лори, да или не?
— Добре, да — произнесе тя, загубила търпение.
— Не ме дразни, Лори, иначе няма да ти позволя да говориш с медиите.
— Съжалявам! Просто съм стресирана.
— Говори с журналистите за инцидента в метрото — подчертай, че разкритията ти са предварително впечатление и предстоят по-нататъшни изследвания. Искам това специално да го кажеш!
— Да, добре, добре. — Тя затвори телефона. Усети се толкова уморена от разговора с Калвин, който постоянно й напомняше за политическата страна на професията й.
Обърна се да види дали Лу е приключил и в този момент острата болка ниско в корема я преряза. За щастие не бе толкова силна, колкото в таксито.
— Джак идва — съобщи тя и се размърда, за да облекчи неприятното усещане. — Той ще направи аутопсията.
Лейтенантът кимна.
— Дочух. Добре направи, че му се обади. Чух също, че се каниш да говориш с онази тълпа долу. Мога да ти помогна и аз да говоря за д-р Русо, докато ти им даваш подробности за инцидента в метрото. Така няма да имаш неприятности с Калвин.
— Добре звучи. — Тя се изправи и болката намаля.
— Трябва да ти кажа, че вече разбрах нещо интересно. Този д-р Наджах има досие. Бил е арестуван преди четири години, когато се е опитал да се качи с пистолет в куфарчето на борда на самолет за Флорида. Разбира се, твърдял, че е случайно, че го бил забравил в ръчния си багаж и че има разрешително.
— Деветмилиметров ли е бил?
— Да.
— Интересно. — Лори сложи ръце на хълбоците си, така че да може да притиска с пръсти мястото, което я боли. Както и сутринта, това помогна почти веднага.