— И още нещо — каза Лу. — Преди да се преквалифицира в анестезиолог, е бил хирург.
— Господи! — погледна го ужасена тя и в съзнанието й изникна обезглавеният труп.
— Ще го задържим за няколко дни и ще го пречупим с помощта на някои от по-опитните ни следователи. Също така ще си осигурим заповед за обиск, може пък да се натъкнем на този деветмилиметров пистолет, който той се е опитал да отнесе във Флорида.
— Идеята ми се вижда добра — съгласи се Лори.
18.
Малко след като Лори и Лу слязоха да се срещнат с медиите, Джак пристигна. В този час на деня трафикът беше слаб, а и той бе натискал здраво педалите.
Зае се почти веднага с аутопсията, Марвин му асистираше, а Лу наблюдаваше отстрани. През това време Лори работеше със Сол.
Свършиха почти по едно и също време и се качиха да хапнат по един сандвич. Джак разказа набързо какво бе открил при аутопсията на Русо. Първият куршум бе прекъснал гръбначната хорда, така че жертвата е била буквално парализирана. Вторият се бе оказал смъртоносен — бе пробил сърцето, засягайки едно ребро и бе спрял в лявата вентрикуларна стена.
По време на краткия монолог Лори се опитваше да запази самообладание, да забрави, че подробностите се отнасяха до човек, който й бе скъп. Напомняше си непрекъснато, че смъртта е настъпила почти мигновено.
Лу й предложи да отиде с него до „Манхатън Дженерал“ и да му помогне да открият списъците в офиса на Роджър Русо. Джак се присъедини към тях — не можел да пропусне възможността да участва в наказанието, което „АмериКеър“ заслужава, уверен, че медиите ще се втурнат натам още щом подушат какво е ставало зад кулисите.
Качиха се всички в Шевролета на Лу и потеглиха към общинската болница. По пътя Лори предложи на Джак да изслуша съобщението, което Роджър й бе оставил през нощта.
— Този Наджах ми изглежда добър кандидат — кимна Джак. — Може би прекалено добър. Ако зад тази мистерия стои анестезиолог, дълго има да се чудим защо нищо не излиза в токсикологичния анализ. Може да е използван някакъв изключително летлив газ.
Като се изключи големият брой униформени полицаи, в болницата всичко изглеждаше нормално. Непрекъснато влизаха и излизаха хора, дълга опашка се виеше пред бюрото за информация, по коридора се разминаваха лекари и сестри в бели престилки.
Лу се спря да говори с един от полицаите и Лори и Джак останаха сами.
— Как се справяш?
— По-добре, отколкото бих очаквала — отвърна тя. — Всъщност, помага ми, това че трябва да разбера какво се е случило. Държи ме далеч от моите проблеми. — В този момент неочакваната болка я преряза отново. Не беше силна, но това я накара да помисли дали пък не става дума за апандисит. Болеше я точно там. Тъкмо се канеше да го спомене на Джак, когато Лу се върна.
— Да отидем първо на сцената на местопрестъпление, преди да нахълтаме в офиса на Русо — предложи той. — Момчетата от ЦРУ вече имат напредък.
Те слязоха с асансьора до сутерена и последваха стрелката, която водеше към старата амфитеатрална зала за аутопсии. Старата кожена двойна врата беше подпряна и стоеше отворена; жълта полицейска лента заграждаше входа. Отстрани стоеше един униформен полицай. Лу се провря под лентата, но когато Лори се опита да го последва, полицаят препречи пътя й.
— Всичко е наред — обърна се Лу към колегата си. — Те са с мен.
Мощни прожектори осветяваха полукръглия амфитеатрален интериор, достигайки дори най-горната редица от свързани седалки. Няколко съдебни инспектори продължаваха да работят.
— Говори се, че имате напредък — обърна се Лу към шефа им.
— И аз мисля така — кимна сдържано Фил и им махна да го последват към дъното на помещението. Той посочи към маркерите с тебешир върху пода: — Установихме, че тялото първоначално е лежало тук, с глава на перваза. И макар мястото да е било изчистено идеално, успяхме да открием кървавите пръски, което ни даде представа къде е била жертвата, когато е била застреляна.
Той ги поведе назад към входа и им посочи две съседни кръгчета очертани с тебешир.
— Тук открихме двете гилзи, което ни кара да смятаме, че убиецът е бил на двайсет крачки зад жертвата по време на стрелбата.
Лу кимна.
— А тук — продължи инспекторът, посочвайки към старата маса за аутопсии, — е станало разчленяването.
— Обикновена зала за аутопсии — направи коментар Лу. — Било е удобно за убиеца.
— Може да се каже. — Той посочи към шкафа. — Дори е имал достъп до подходящи инструменти. Установихме кои ножове и триони са били използвани.
— Добра работа — похвали го Лу. — А сега нека видим мястото, където е бил намерен трупът.