19.
Връщането в Патологическия център не й отне много време, но качването в таксито още веднъж провокира болката в корема й. Марвин я очакваше и тя веднага се зае с аутопсията. Докато свърши, болката беше изчезнала и на нейно място се бе появило неопределено усещане за натиск. Когато се преобличаше, натисна с пръсти мястото. За разлика от сутринта това само влоши положението. Обезпокоена, побърза да отиде в тоалетната и да види дали няма кръвоизлив, но всичко се оказа наред.
Тя се качи в офиса си и погледна телефона. Запита се за втори път дали да не се обади на Лора Райли, но пак се отказа. Не я познаваше достатъчно добре, пък и не й се искаше да я безпокои с проблеми, които по всяка вероятност можеха да почакат до понеделник. В края на краищата симптомите не се появяваха за първи път. Внезапната поява на няколкото капки кръв беше единственият обезпокоителен аспект, но изглежда тревогата е била напразна.
Вместо да се тревожи по-добре беше да се заеме с картоните от Куинс и списъците на Роджър. Дължеше му поне това.
Установи, че картоните от „Свети Франциск“ са значително по-различни от тези в „Дженерал“. Докато „Манхатън Дженерал“ бе третата по важност учебна болница, „Свети Франциск“ бе чисто и просто обществена институция. Нямаше ги бележките от стажуващи лекари и по тази причина досиетата изглеждаха много по-опростени.
Но в демографско отношение — точно както очакваше — случаите съвпадаха напълно. Всички жертви бяха сравнително млади хора, починали в рамките на двадесет и четири часа след оперативната намеса.
Роджър й беше казал, че случаите в „Дженерал“ са на сравнително скорошни абонати на „АмериКеър“. Тя провери как стоят нещата в Куинс. Същото! Всичките починали пациенти се водеха към „АмериКеър“, а двама от тях бяха само от два месеца.
Лори се замисли над този любопитен факт. Дали беше случайно? Кой знае. Тя се пресегна взе листче и написа: всички жертви са абонати на „АмериКеър“. После добави: всички жертви са починали в рамките на двадесет и четири часа след упойката; всички жертви са били на системи; всички жертви са млади хора; всички жертви са здрави.
Погледна списъка си и се опита да измисли по какъв друг начин са били свързани жертвите. Не й хрумна нищо, затова остави листчето и се върна към картоните. Макар да знаеше, че трагедиите се бяха разигравали в различни части на болницата, много от тях — на етажа на хирургията, нямаше представа дали е било така и в Куинс. Провери и установи, че и там е било същото, случаите бяха пръснати из почти всички отделения.
Понеже картоните от Куинс бяха по-тънки, тя прегледа всяка страница, хвана се дори, че чете разрешенията за приемане, които бяха върху стандартни бланки. Описваше се подготовката за операция, забраната за даване на всякакви лекарства през устата след полунощ, както и различни рутинни лабораторни изследвания. Очите й се спуснаха надолу по списъка и спряха върху тест, който не й бе известен. Бе групиран с кръвните тестове, затова предположи, че се касае за някакво изследване на кръвта. Наричаше се MASNP. Никога не бе чувала за подобен тест. Запита се дали NP означава нуклеарен протеин — ядрен белтък — и ако е така какво трябваше да означава MAS? Нямаше представа, но ако беше права в предположението си за NP, може би тестът бе свързан с някакво имунологично изследване.
Върна се обратно към картоните и започна да търси. Откри прикачени всички резултати от лабораторни изследвания, с изключение на резултатите от MASNP.
С нараснало любопитство започна да търси из другите картони от Куинс. Във всеки имаше бланка за такова изследване, но не и резултати. Същото бе и с картоните от „Дженерал“.
Взе листче от купчинката и записа: на всички жертви е назначено изследване MASNP, но резултати няма; Какво представлява MASNP?
Тя си спомни за кратката електрокардиограма в картона на Собчак, направена от реаниматорите и започна да търси. Откри го лесно, тъй като листчето за отбелязване, което бе сложила, се подаваше отвътре. Отвори картона, разгъна диаграмата и препрочете бележката, която сама си бе написала след аутопсията — да я покаже на кардиолог.
Реши да провери дали в другите картони няма ЕКГ, свързано с опитите за реанимация. Не си спомняше да е забелязвала такова, но искаше да е сигурна.
— Надявам се, че не прекъсвам нещо — произнесе някакъв глас.
Лори се обърна. На прага стоеше Джак. На лицето му вместо обичайната насмешлива усмивка се бе изписала загриженост.
— Изглеждаш ужасно заета — добави той.
— Най-добре е да съм заета. — Тя се протегна за стола на Рива и го приближи до бюрото си. — Радвам се, че те виждам. Влизай и се разполагай.