Така както беше небръснат и разрошен, в комбинация с несигурната му походка още щом се появеше хората се дръпваха и извръщаха глави. Най-сетне някой се съжали и му каза в коя посока се намира мостът за пешеходци. Докато се извиняваше наляво и надясно той си пробиваше път напред към гаража на паркинга. След преодоляването на няколко врати пред него се простря в цялата си дължина Медисън авеню и той осъзна, че е достигнал нужното място. Имаше още една двойна врата към малко фоайе, пълно с хора, които чакаха асансьора Джак се промъкна през тълпата и натисна тежката врата. В гаража беше оживено — отвсякъде излизаха и влизаха коли със запалени фарове. Навън нощното небе започваше да се развиделява докато болнавите флуоресцентни светлини къпеха вътрешността на гаража.
Джипът на Джаз му се наби веднага на очи. Както бе казал служителят от охраната, тя бе паркирала срещу вратата към свързващия пешеходен мост. Вдигайки се на пръсти, той видя Ракоци — пресичаше пътеката. Тя се провря между гъсто паркираните коли и се приготви да влезе в купето.
— Госпожице, Ракоци! — опита се да надвика Джак рева на двигателя. Видя я, че се обръща и гледа в неговата посока. — Почакайте за секунда! Трябва да говоря с вас! — За миг в съзнанието му проблесна въпросът дали трябва да се приближава до жена, за която се предполагаше, че може да е сериен убиец. Но желанието му да не я изпусне заглуши безпокойството. В цялата суматоха от коли и хора се чувстваше достатъчно защитен, още повече, че нямаше никакво намерение да се конфронтира с нея.
Огледа се бързо, преценявайки трафика. Изгорелите газове, които бълваха ауспусите, както и шумът, бяха ужасни. Джак мина от отсрещната страна. Тя стоеше до открехнатата врата на колата си — дистанционното бе изчезнало, по всяка вероятност в джоба й. Беше облякла огромно, сивкаво яке над бялата униформа. Дясната й ръка бе в джоба. Изражението й бе високомерно, почти предизвикателно.
Джак се приближи.
— Налага се да се върнете в болницата — произнесе той достатъчно силно, за да надвика бученето на трафика. Опита се да придаде достатъчно авторитетност на гласа си, за да избегне спора. — Някои хора искат да разговарят с вас.
— Смяната ми свърши — отвърна тя с презрителна усмивка. — Прибирам се вкъщи. — Тя стъпи в купето и се намести зад волана.
Джак я хвана за лакътя и я дръпна навън.
— Разговорът е важен — натърти той и понечи да продължи, но така и не успя. С напълно неочаквано извъртане, заето вероятно от карате, тя освободи ръката си, като в същото време го ритна в слабините. Той се преви на две и изохка. Следващото, което усети бе студеното дуло на оръжие, опряно в тила му.
— Ставай, задник такъв! — произнесе Ракоци достатъчно силно, за да я чуе. — И влизай в проклетата кола!
Той вдигна глава. Бе присвил очи от болка и не бе напълно сигурен, че ще може да се движи.
— Това нещо тук може да гръмне, ако продължиш да се мотаеш — изсъска тя.
Джак тръгна, докато тя го следваше отзад. Той се хвана с лявата ръка, за да успее да влезе в купето и да се отпусне зад волана. Не усещаше нищо друго, освен непоносимата болка в слабините. Това го караше да се чувства слаб и безпомощен, като гумена играчка.
— Прехвърли се на съседната седалка! — нареди му тя и се огледа бързо да види дали някой не е забелязал какво се случва. Заради суматохата и шума наоколо никой не им обръщаше внимание. — Хайде! — сопна се отново тя и побутна главата му със заглушителя. Заради скоростната кутия Джак не бе сигурен, че ще може да направи онова, което се иска от него, макар да чувстваше, че няма избор. Той се подпря на междинната конзола в пасажерската седалка, завъртя се и като сгъна колене, прехвърли крака си.
Джаз бързо се качи, намести се зад волана и затвори вратата, елиминирайки външния шум. Продължаваше да държи оръжието насочено към Джак, на сантиметри от челото му.
— Та за какво искат да си говорим тези хора? — изгледа го тя подигравателно и с неприкрито презрение.
Той понечи да отговори, но тя го прекъсна:
— Не се напъвай, няма смисъл.
Звукът от гърмящото оръжие въпреки заглушителя бе достатъчно силен в ограниченото пространство, за да накара ушите му да звъннат. Очите му, които инстинктивно примигаха от шума, се отвориха навреме, за да видят как главата й се килва напред и се блъсва във волана. По тила й потече кървава струйка и пистолетът падна от ръцете й.
— Извинете — произнесе един мъжки глас от дълбините на задната седалка. — Бихте ли ми подали Глока на госпожица Ракоци? Предпочитам да го хванете за дулото.