Джак взе пистолета и след като се отпусна на облегалката, се опита да погледне на задната седалка. Изгледът бе ограничен от затъмнените прозорци. Единственото, което видя бе тъмен силует. Във въздуха се носеше тежката миризма на кордит.
— Чакам пистолета — произнесе мъжът в сянката. — Ако не правите каквото ви казвам, последствията ще бъдат ужасни. Ще ми се да вярвам, че сте готов да помагате, след като очевидно ви спасих живота.
Объркан от това неочаквано развитие на събитията, Джак вдигна оръжието през пролуката между двете предни седалки. В този момент вратата откъм шофьорската седалка зейна и безжизненото тяло на Джаз се търкулна върху бетона. Изненадан, Джак видя в рамката на вратата не по-малко смутения Лу.
— На задната седалка! — извика му Джак. — Внимавай!
Лу изчезна в мига, когато седящият отзад мъж стреля отново. Последва шум от счупено стъкло. Без да мисли, Джак се изви назад и се прицели на сляпо към сенчестата фигура, изстрелвайки три последователни куршума. В купето отново се разнесе миризма на кордит.
Имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне. Когато се отпусна на облегалката, чу гъргорещ звук, който идеше отзад. Боеше се да мръдне, очакваше непознатият да се изправи и да го застреля, както беше застрелял Ракоци.
— Лу? — извика той. Страхуваше се, че приятелят му може да е убит. — Добре ли си?
— Да да добре съм. Но кой беше този, по когото стреля?
— Нямам представа.
— Доколкото си спомням, беше ми обещал да не се правиш на герой — сряза го Лу. — И сестрата ли застреля?
— Не, не бях аз — завъртя глава той. — Уби я човекът от задната седалка.
— Не знам кой беше, но стреля и по мен — каза Лу. — А това не ми харесва.
Освен гъргорещите звуци Джак долови и хриптене. Завъртя бавно глава. На мътната светлина видя отпусната ръка, която лежеше на седалката с показалец на спусъка. Мъжът седеше, облегнал глава назад, с разперени ръце. Беше със скиорска маска на лицето и дишаше тежко.
— Прострелял съм го — каза Джак.
Лу мина отстрани и провря пистолета си през разбитото задно стъкло.
— Светни, ако обичаш…
Джак затърси бутона за вътрешното осветление. Скоро мъртвешката светлина обля купето. От гърдите на мъжа се стичаше ручейче кръв.
— Хвани пистолета за цевта и го сложи на предната седалка — нареди Лу.
Джак се протегна предпазливо, сякаш мъжът можеше да се съживи внезапно като във филм на ужасите, и изпълни нареждането. След това излезе, заобиколи и отвори задната врата. Смъкна маската от лицето на мъжа с надеждата, че ще улесни дишането му и провери за пулс.
— Слаб и учестен. Няма да издържи, ако не побързаме. Добре е, че практически сме в болницата.
— Провери сестрата — каза Лу, — а аз ще го измъкна от колата.
Джак заобиколи джипа и се наведе. Джаз беше простреляна отзад в главата. Куршумът бе минал през мозъчния ствол. Беше мъртва.
— Какво е положението? — попита Лу.
— Мъртва е. Да се съсредоточим върху него.
Те подхванаха мъжа и закриволичиха между паркираните коли. Когато наближиха вратите, няколко от болничните служители се спряха и загледаха отдръпвайки се да им сторят път.
Две сестри притичаха да им помогнат.
— Спешното е на долния етаж — каза едната — Ще чакаме ли асансьор или ще се опитаме да слезем по стълбите?
— Ще чакаме асансьора — отвърна Джак. Беше наясно, че мъжът няма да издържи дълго. — Само че ще се качим горе. Той е за гръдна операция и то веднага.
Двете жени се спогледаха, но не казаха нищо.
Когато групата се приближи до сестринския пункт на отделението, дежурните сестри се втрещиха, че външни хора са си позволили да влязат тук без стерилно облекло. Възмущението им не трая дълго, когато видяха, че се касае за пациент със смъртоносни рани.
— Стая 8 е подготвена за сърдечна операция — извика едната.
Джак и Лу отстъпиха, когато хирурзите след броени минути наобиколиха пострадалия. Един от гръдните хирурзи поиска скалпел, който бързо бе сложен в разтворената му ръка. Без да се колебае, той направи уверен разрез върху гръдния кош, счупи откритото ребро и се разкри огромно количество кръв. В този момент Лу реши, че е по-добре да изчака навън.
— Изсмукване — нареди хирургът.
Джак се заслуша в шегите. Наистина, хирурзите бяха особено племе. Въпреки необичайността на случката и потъналите им в кръв ръце, те си разменяха закачки. А после разправяха, че патолозите били безчувствени!
Бързо бе установено, че куршумите са преминали през белите дробове. За хирурзите това бе банален проблем. Виж, третият куршум се оказа предизвикателство. Той бе пробил големите кръвоносни съдове.