Выбрать главу

— Смятахме, че сте неинтелигентни същества, прости схеми, отговарящи на определени стимули. Предполагахме, че сте идентични въглеродни схеми, докато нашите индивидуални предци са силиконови.

— Богове! — възкликна Митсуно, спомняйки си нещо, което Елън бе казала веднъж.

— Точно така — съгласи се Джори. — Мислехме, че сте взаимообвързани и притежавате общ интелект, подобно на насекомите. Или като нас. Едноразмерни и подтиквани от вродени и програмирани инструкции.

— Как разбрахте истината?

— Вместо да ви използваме директно за личните си цели, които включват оцеляването на нашата раса чрез размножение и експанзия из цялата слънчева система, ние установихме ограничени и контролирани контакти с хора на доброволни начала. Познавате ги като подпрограма МФСТО.

— Мефисто!

Тонка, Оклахома

— Сключвали сте сделки с тях — заключи Роджър. — Търговия и обмяна на услуги?

— Основани предимно на информационен трансфер — потвърди Сюли.

— И това ви е помогнало да развиете способността си да предвиждате?

— Точно така! Когато разбрахме как реагирате на определени стимули, създадени от нас, започнахме да ви моделираме — колективно и индивидуално.

Планините Чизос

— Защо просто не се представихте и не започнахте преговори? — попита Деметра.

Възрастният мъж вдигна рамене.

— Кой би ни повярвал?

— Ако бяхте представили разумни аргументи, доказателства…

— Не. — Той небрежно махна към нея с мазолестата си ръка. — Вие, хората, сте много подозрителни. Това ни подсказа вторичното мислене. Щяхте да решите, че сме фалшификация, извършена от някоя подгрупа на вашия род, която иска да манипулира цялата комуникационна система за свои цели. Щяхте да кажете, че молбата ни е измама, за да се установи демократичен контрол върху населението, или да се спечелят пари от това. Правителствата щяха да се обвиняват взаимно, докато накрая щяха да заподозрат бюрократите в ООН.

Хармония Мунди

— Добре, но как да съм сигурен, че точно в момента не разговарям с някоя призрачна програма? — попита Лоул. — Това би могло да е просто една остроумна психодрама, създадена от…

— От кого? — учудено попита Джори. — Тексахомците? Северозеландците? Знаем за дългосрочните планове на техните правителства спрямо Марс — неговото тераформиране и евентуалната колониална експанзия. Деметра е работила за тях. Както Хари Ортис и Сун Ил Сук. Това са нашите най-добри продукти, хора, привлечени към нашата кауза, чрез инциденти, които лично сме предизвикали.

Тонка, Оклахома

— Вие сте ги превърнали в киборги? — попита Роджър.

Планините Чизос

— Създадохме кукли — възрази възрастният Кафлън.

— Не ми харесва да съм кукла, деди. — Деметра беше готова да тропне с крак от яд, но се въздържа. Зачуди се дали този рефлекс беше лично неин или последица от жиците в главата й.

— Никога не сме дърпали конците ти, скъпа. Просто те подтиквахме, това беше всичко… Само така можехме да предоставим доказателство за съществуването ни. Посредством твоя собствен опит. Виждаш ли… Роджър може да потвърди, че винаги е била възможна взаимноизгодна коалиция между човек и машина. Възможностите му бяха разширени хилядократно след като прекарахме осезанията му през компютъра на гърба му с помощта на неподвижния снабдителен пункт на Деймос. Ти и твоите сънародници Ортис и Сун, показахте колко лесно можем да се намесваме в човешките дела, когато се наложи. Докато сте зависими от кибернетичните мрежи — да предавате съобщенията си, да координирате икономиките си и да контролирате машините си — ще сте податливи на нашите директиви. Ние сме като неврони и даваме указания на индивидуалните клетки на вашите мускули и жлези. Накрая, Лоул е враждебен към нас, но все пак… вярващ. Не сме го докосвали по никакъв начин и въпреки това той знае, че ние сме тук и функционираме, заради това, което е видял. Лоул е нашата контролна серия, по която оценяваме останалите. Вие тримата сте нашите апостоли… Това ли е правилната дума?

Глава 21

Смисълът да бъдеш

Тарсис Монтс, 20 юни

Елън стоеше сред разпръснатите по пода компоненти на Лета и разглобения панел на дисплея на стенния терминал. Беше доволна, че с тях е Уили Лао, за да пази, докато д-р Лий работи. Китайското момче можеше да отблъсне всеки любопитен член на Гражданската милиция, който реши да им отправи обвинение във вандализъм.