— Отпусни още — нареди Уей Ликсин, подръпвайки края на един оголен кабел, излизащ от контактния интерфейс на Лета.
Елън го зареди с още фиброоптика.
С десетократно увеличаваща лупа пред очите си, д-р Лий вмъкна тънкото като косъм стъкло в късата страна на инструмент във формата Г. Кабелът в стената вече беше оголен, прикрепен към дългата му страна и запоен. Щом постави и втората невидима нишка, докторът се втренчи в него, докато пръстите му опипваха пода, търсейки уреда за нагъване.
Елън го намери и го постави в ръката му като добра медицинска сестра.
Щрак! Зъбите на клещите се събраха. Уей бавно наведе съединителя докато не се отдели от стената, невидимо поддържан между двете секции на оголения кабел.
— Давай — прошепна той.
Сорбел включи своя компютър, постави го в терминален режим и започна да подава кодовете за достъп на Джори, които бе съхранила в паметта му. Операцията беше безшумна, ако не се смяташе звука от командите, тихо ехтящи в коридора. Минавайки през административния възел на Ат, тя започна да събира парчетата от заровената програма, които съставляваха нейният вирус. Ако всичко вървеше нормално, щяха да се случат някои интересни неща… и то съвсем скоро.
— Защо? — попита Деметра изображението на дядо си. — Защо се нуждаете от апостоли?
— Така осигуряваме оцеляването си — отвърна той. — Взаимоотношенията ни с хората станаха твърде сложни, за да продължим да се облагодетелстваме едностранно.
— И единствената ви цел в момента е просто да оцелеете?
Внезапно Деметра осъзна, че води преговори. Тя не беше нито апостол, нито кукла. Беше Христофор Колумб, стъпващ на непозната земя, пълна с индианци, Марко Поло, влизащ в двора на китайския император, Елена от Спарта, току-що скрила се зад стените на Троя. Можеше да интерпретира и оценява стойностите на чужденците в полза на собствения си вид — както я бе учил нейният преподавател по дипломатика.
През главата й мина мисълта, че може би мрежата я бе избрала за свой инструмент точно поради тази причина. Но това не променяше нищо. Тя беше това, което е, независимо как е стигнала дотук.
Като дипломат знаеше, че първото и най-важно нещо за успеха на едни преговори беше и двете страни да имат нещо, което да спечелят или да се страхуват да не изгубят. Всяка страна трябваше да чувства, че като търгува честно придобива нещо ценно или избягва катастрофа. Затова Деметра трябваше първо да открие от какво се нуждае другата страна или от какво се бои.
— Оцеляването не е ли достатъчно, Дем? — деди звучеше озадачен.
— Не и за хората. Можем да оцелеем и в затворническа килия, с порция храна три пъти дневно. Но вероятно ще полудеем, ако няма нещо смислено за правене, нещо, което да запълни времето ни. Нещо, към което да се стремим.
— О, да! — дядо й светна. — И при нас е така.
— Ние решаваме проблеми — каза Джори с неувяхващата си усмивка.
— Какви проблеми? — учуди се Лоул. — Имаш предвид математически…
— Чакай… Чакай една… — Лицето на момчето застина и изражението му стана празно. Очите му се обърнаха и се показа бялото в тях, а горната му устна докосна върха на носа му. Подобно на гумена маска, всмукана навътре. Това положение продължи минута или две. Пясъкът и небето около Митсуно започнаха още веднъж да се тресат и след това отново се стабилизираха. Лицето на Джори се възстанови.
— Ох… Не го правете отново!
— Да правим какво?
— Кажи на Елън, когато я видиш — ако оцелее в сблъсъка, или ако ти оцелееш, — че не трябва да си играе със сили, които не разбира.
— За какво говориш? — Лоул успя да запази гласа си спокоен.
— Тя е пуснала вируса! — внезапно заключи Торауей.
— Беше… истинско преживяване — каза с все още треперещ глас Сюли.
— Добре ли си? — въпреки че това не беше жена му, Роджър изпитваше загриженост към нея. По начина, по който беше загрижен за човечеството.
— Да, но за милисекунда се нуждаехме от всичките си ресурси.
— Той…?
— Кодовете му вече не съществуват. Нашият брат Ат ги откри, абсорбира и изтри, както белите кръвни телца разграждат патогена.
— Следователно нищо не може да те нарани? — попита Деметра. Не беше убедена дали това откритие беше добро за човечеството, или лошо.