След известно време Деметра зърна полупрозрачна пластмаса над главата си, която леко потрепваше — единственото доказателство, че само вътрешното въздушно налягане поддържа формата й и че от другата страна има силен вятър. Надяваше се, че проектантите са включили повече от един пласт за защита срещу разредения въглероден двуокис, свистящ по марсианската повърхност. Съдейки по светлината, преминаваща през ултравиолетовата филтрираща пластмаса, слънцето беше значително по-близо до хоризонта, отколкото при пристигането й.
Първият купол бе около петдесет метра в диаметър и двайсетина метра висок в центъра. Пространството бе преградено с високи вътрешни стени. Второто и дори третото ниво, стигащи до горните части на заграденото място, бяха направени от тръбно скеле, което не изглеждаше особено здраво. Деметра забеляза, че кубовете под платформите бяха покрити за удобство на хората, които живееха или работеха там. В противен случай те щяха да се радват само на скучния изглед към материята на купола.
Докато търсеше гранична стена и изглед към действителната повърхност на планетата, тя погледна през прага на един от кубовете, който не беше изцяло покрит. Беше офис, обзаведен с бюро, В/Р терминал, тръбен стол, кутия с дискове и нещо, което приличаше на старомодна дъска за чертане, но с двойка мишки и интерактивна повърхност. Надписът на вратата гласеше: „Гражданско инженерство, Д-2, Водни ресурси“.
Деметра разбра, че управленските служби в Тарсис Монтс разполагат с допълнителна площ за офисите си. Ако заблуден метеор пробие порестия материал и той не се възстанови моментално, то първите, които ще изприпкат в отвъдното щяха да бъдат нискоразрядните бюрократи от Гражданските служби. Това не изненада Деметра, която от опит знаеше, че обикновено управленията действат по такъв начин.
Куполът не разполагаше с външни прозорци. Тя се промъкна през подобна на иглу зала до следващата, която приличаше на гараж. Под балона се виждаха множество коли, подобни на насекоми. Деметра бе чела някъде, че крачещият механизъм е предпочитан начин за пътуване на планетите с ниска гравитация. Причината не бе само в пресечения терен. Самите колела не бяха подходящи за Марс, тъй като изискваха триене, а такова нямаше между колелата и пясъка. Човек можеше да си стои и да буксува неопределено дълго време и да не стигне там, закъдето е тръгнал.
Колите в гаража бяха с вдигнати люкове и отворени входни панели. Над тях работеха едновременно хора и машини. Деметра предположи, че това не е просто складово помещение, а ремонтна работилница.
Тя откри прозорец към планетата едва когато стигна третия купол. Той изглеждаше като спортна зала — с висилки, бънджи, трамплини, акробатични мрежи и плувен басейн с кула за скачане. Разполагането му тук явно бе по-практично, отколкото в подземните тунели. Докато минаваше през вратата на купола, Деметра усети, че се изпотява от влагата, идваща от басейна. Миризмата на хлор я удари в носа. Помещението беше пусто и тя предположи, че всички са на работа. На няколко места стените бяха оставени прозрачни. Тя отиде до един от „прозорците“ и се опита да зърне върховете, ограждащи Долината Маринерис, където толкова й се искаше да отиде, но не можа да види нищо. Обърна се и тръгна към западния край на купола да се наслади на залеза. На Земята по-плътната атмосфера беше буфер за слънцето по време на изгрев и залез и човек можеше да гледа директно червеникавата му окръжност. Минималната въздушна покривка на Марс нямаше това свойство, но пластмасовият прозорец разполагаше с механизъм за потъмняване, нещо, което Деметра не очакваше да срещне тук, и тя намали прозрачността му. Сега можеше да гледа директно към сребристия простор на фотосферата, която беше наполовина от диаметъра на диска, видим от Земята. Лъчите на слънцето хвърляха оранжеви и червени отблясъци към конуса Павонис Монс, а космическият фонтан го обливаше с виолетова светлина.
— Мис Кафлън? — стресна я писклив поради хелиевата атмосфера мъжки глас.
— Да? — тя се обърна и видя млад мъж с бронзова кожа с широк гръден кош и плосък корем. Бедрата му бяха стройни, като на Микеланджеловия Давид. Деметра предположи, че има и красив стегнат задник.
— Аз съм Острайхър. Казаха ми, че се нуждаете от водач. — Беше гол до кръста, със сиви кожени шорти и работен колан. Тя забеляза, че беше обут само с леки пантофи. Черепът му бе гладък като дъното на меден съд с изключение на тила. Там висяха някакви тъмни сплетени пискюли, спускащи се по врата му като плитки на китайски мандарин. Когато обърна глава, Деметра забеляза, че това са кабели, завършващи с куплунги.