— Да… имам предвид… точно така — отвърна тя колебливо.
Първоначално помисли, че има нещо като брада или малка козя брадичка, но като се вгледа по-внимателно разбра, че това не са косми, а тъмни белези по кожата. Бръчките от двете страни на устата му представляваха куплунги за закрепване на дихателната маска. Ушите му бяха дълги, заострени като на немска овчарка и опънати назад. Нямаха ушни канали, а малки мембрани от прозрачна кожа. Те бяха идеални за разредената атмосфера, но можеха да функционират и при нормално налягане.
— Ъъъ… вие какво сте? — попита тя след неловка пауза.
— Креол — усмихна се той. — Адаптиран съм за работа на повърхността.
— Имате предвид киборг?
— Не, те са само жици, бутала и компютър там, където би трябвало да е мозъкът. Аз съм изцяло човек, с изключение на някои подобрения.
— А-ха. Ти ще си моето… прокси? Ще виждам през очите ти…
— Не. Аз съм личност точно като теб. Ще те придружавам, когато наемеш проксито. С моите знания за местността няма да се изгубиш.
— Знаеш ли областта Долина Маринерис?
— Разбира се, бил съм там хиляди пъти.
— Можем ли да отидем там?
Лицето на Джори замръзна, погледът му стана разсеян, а главата му се килна леко настрани. Припадъкът, ако това беше припадък, продължи около десет секунди. Деметра тръгна към него уплашена, че момчето може да падне и да се нарани.
— Днес не — каза накрая той, като фокусира погледа си. — Всички проксита в обсега на Долината в момента са заети, но резервирах един чифт за утре.
— Чифт? — попита Деметра и отстъпи назад.
— По дяволите, лейди, да! Аз бих могъл да отида дотам и пеша, но е отдалечено на… твърде е далеч. Марс става много студен през нощта, ако разбирате какво искам да кажа. — Той я изгледа с похотлив поглед.
— Разбирам, мистър Острайхър — каза студено Деметра. Надяваше се, че и той я разбира.
От трясъка и бълбукането, което нахлу в микрофона, Сладурчето заключи, че Деметра пак е под душа — ревът на топлите струи въздух, заедно с повишената температура го доказваше. Добре, Сладурчето беше непромокаемо.
Съдейки по своята система за ориентиране, хроното прецени, че са в стаята на Деметра. Съсредоточи се в отварянето и затварянето на вратите, в звука „кланг!“, който означаваше, че гривната, към която бе прикрепена, се е ударила в някаква повърхност. Сладураната заключи, че нейната господарка се приготвя за сън, следователно беше време и тя да намали своята функционалност и да зареди батериите си от вълните, излъчвани от мрежата. След това хроното чу тракане от клавишите, включващи терминала.
— Връзка! — гласът на Деметра звучеше меко.
— Да, Дем? — отзова се веднага хроното.
— Не ти, Сладур. Искам стайния терминал.
— Няма нищо, Дем.
— Да, миз Кафлън — каза терминалът със синтетичен женски глас.
— Приеми писмо — заповяда Деметра. — Компресирай го за изпращане на Земята при първа възможност…
Сладурчето отмени командата си за изпадане в летаргия. Възможно бе шефката й по-късно да обсъди кореспонденцията си с нея, затова реши да слуша и ако може да открие номера на файла в мрежата.
— Запис — каза фалшивият глас.
— За Грегор Вайс, директор по изследванията, Тексахомска Корпорация за развитие на Марс, Далас. Виж останалото в твоята директория за Земята. Скъпи Грег…
Деметра млъкна.
— Мммм, пристигнах на Марс, на място, наречено Тарсис Монтс, без инциденти. А…, терминал?
— Да, миз?
— Можеш ли да сложиш вместо мен малко предлози и запетайки, където сметнеш, че звучат на място. И не е нужно да регистрираш всеки дъх, който си поемам, а?
— Добре.
— Текстът продължава. Придържам се към прикритието, което ти и деди измислихте за необходимостта от дълга ваканция, но никой не се е заинтересувал досега от мен. За присъствието ми тук знае единствено компютърната система, а и тя май не се интересува от моята особа. Накараха ме да отида на лекар, който ме прегледа за заразни болести, и това бе всичко.
Нов ред. Вече открих, че зеландците разработват Долината Маринерис. Те, или агентите им на Марс. Все още не съм се добрала до карти, но от показаното по мрежата, мястото на строежите е точно в областта, за която претендираме. Ерозиралите пластове съвпадат с въздушния снимков анализ, който ме накара да запаметя.