Нов ред. Строежът, както го наричат те, цитирам Каньонланд, отмени. Терминал, използвай три точки на това място…, твърдят, че ще бъде комплекс за живеене и добиване на храна. Изглежда копаят една обикновена колония като всички останали на тази прашна топка. Затова, според мен, все още не са разбрали, че областта Маринерис е на такава дълбочина, която позволява на въздушното налягане да нарасне по-бързо от всяко друго място по повърхността и да се формира открит воден басейн, ако — или когато — успеем да създадем условията. Не знам дали зеландците могат да се включат в нашата схема за тераформиране. Ти можеш ли да ми осигуриш по-добри разузнавателни данни от ТКРМ… Не, терминал, това е една дума, и се пише с главни букви… Исусе! Тъпа машина! Няма значение… Мисля, че ще са много нещастни, ако приключат копаенето на подземния си кошер, точно когато наводним местността с езеро или вътрешно море, или нещо от тоя род.
Нов ред. Както и да е, утре имам среща с един от местните. Ще отидем в Долината с някаква конструкция или механизъм. След като я огледам, евентуално ще можем да преценим от какво биха се оплаквали зеландците, когато пристъпим към нашия проект. Но ще имам повече информация, когато се върна.
Нов ред. Между другото… уа-а-а! Не, това беше прозявка, не го записвай! Казах ти: назад и го изтрий! Не, не всичко, по дяволите!
Нов ред. Кажи на деди, че съм в страхотна форма и напълно съм се възстановила от инцидента. И още нещо, да не се надява на трето поколение Кафлън. Това е служебно пътуване, а не някакъв корабен романс. Все пак ще ти кажа, Грег, че ако случайно се изкуша, бих избрала един малък секси тип с възможно най-гладката кожа, който срещнах днес…
„Дзанн-н-н!“
Сладурчето познаваше и този шум. Това беше или чаша, или капак върху гривната, блокиращ всички звуци. Деметра я поставяше винаги под нещо такова, когато говореше за секс. Интересно на какво си мисли, че диктува? Както и да е, Сладурчето няма да подслушва повече тази нощ. Време е за малко сок.
Глава 3
Изключване
След сутрешната си баня, ако 25-те секунди за сапунисване и измиване на дългата й коса можеше да се нарече така, Деметра отиде да закуси в хотелската трапезария. Сервираха й бъркани яйца (поне така мислеше) с наденичка и зеленчуци, нарязани и обилно полети със сос. Деметра помоли за лъжица и получи нещо като дълбок черпак. След няколко несполучливи опита да яде от него тя го остави и хвана най-голямото парче с пръсти — различни култури, различни нрави.
Все още имаше цял час до срещата с нейния великолепен гид, Джори Какбеше, за да излязат на повърхността. Деметра реши да се възползва от оставащото й време и да получи повече информация. Обикновено шпионираше с помощта на Сладурчето. Малкият комуникатор можеше да бъде учудващо дискретен, ако е предварително помолен. Но в момента на Деметра й трябваха изображения, движение, ако бе възможно, и висококачествено аудио, а не сухи гласови данни. Затова се върна обратно в стаята и извика терминала.
— Ъъъ… — Деметра се запъна, опитвайки се да придаде на въпроса си невинна форма. — Бих искала известна информация за хората, които в момента са на Марс.
— Списъкът на посетителите се намира в директория 4 — информира я машината.
— Добре — слава богу, нямаше да й се наложи личен контакт с мрежата. Пръстите й се плъзнаха по клавиатурата. Това, което искаше, бе чувството за превъзходство. Индексът показа петима северозеландци и двама от Обединена Корея. Деметра извика досиетата им — или какъвто беше там учтивият термин — със снимки, ако бе възможно. Петимата зеландци изглежда не влизаха в сметките й: две женени двойки и един ерген, всички над петдесетте. Една от двойките — Уилям Брадънс и Джейн — бяха приели формално колониален статут. Другите двама — Питър Уендъл и жена му Женевиев — бяха регистрирани като гости на Брадънс в тяхното ново фермерско общество в покрайнините на Елизиум.
По-нататъшната информация разкриваше, че между тях има роднинска връзка — Джейн Брадънс беше сестра на Питър. Деметра нямаше подробни сведения за Агенцията за икономическо развитие на Северна Зеландия, позната в шпионския бизнес като АИР-НЗ, но не й се вярваше, че агенцията може да си позволи да плати пътя на четиримата и таксата за колониално разрешение на двама с едничката цел проникването на някакъв си агент. Освен това Елизиум бе на доста голямо разстояние от Долината Маринерис, за да контролират строежите в Каньонланд, дори и ако имаха възможност за телеприсъствие.