Терминалният екран й показа снимки на двете двойки — четири напрегнати лица, всичките с твърди брадички, гъсти вежди и здравословен загар от работа под скъпото изкуствено осветление. Те бяха от пионерското племе. С първокласното си обучение, биха могли да предоставят цял арсенал от формули как да се поправи например една водна помпа.
Нежененият зеландец, Алфред Ман, нямаше връзка с тази семейна група и причината за посещението му бе вписано като „астрономически интереси“, което бе достатъчно мъгляво, за да е подозрително. Но Деметра прецени, че целта му е била единствено да си осигури совалка до Фобос, в чиято обсерватория бе прекарал последните шест месеца. Следователно, можеше да го елиминира като фактор.
Двамата корейци биеха на очи. Бяха се представили официално като господар и слуга, което беше доста странно предвид, че държавата им бе номинирана за една от най-демократичните нации в Азия. Всъщност, Обединена Корея беше по-скоро град държава, защото контролираше единствено анклава около Сеул — от Кесонг на север на юг до Инчон. Доминиращата личност в двойката бе Сун Ил Сук. В графата професия беше отбелязано само „плейбой“ — това намирисваше на много пари, изтеглени от някоя фамилна банка. Слугата се казваше Чанг Куок-До, чийто професионален статус бе „клиент на фамилията Сун“. На екрана се появиха две жълтеникави азиатски лица на около двайсет години: едното тлъсто, другото — слабо. Очите и на двамата бяха като цепки, сякаш години наред единствената им работа е била да се взират през мерника на пушката. Те можеха спокойно да бъдат агенти на Министерството на външните инвестиции на Обединена Корея.
Докато Деметра се разхождаше из базата данни за посетителите, на екрана се появи нов вход, отговарящ на параметрите за издирване: Нанси Кунео, националност — северозеландка, регистрирана с посетителски статус през последните 24 часа. Щеше да пристигне след 36 часа с транспорта „Звезден вятър“. Кунео бе напуснала Земята от космическия фонтан в Суматра — най-директният маршрут от дома й в Окланд. Май се беше разбързала? Като крайна цел беше вписан Тарсис Монтс. Причината за посещението се декларираше като „търговско представителство“, но мястото за фирмена идентификация отляво бе празно.
Осезанията на Деметра извикаха „Шпионин!“.
Единствените й съмнения идваха от снимката, която показваше жена на средна възраст, официално представяща се на четирийсет и две години. В косата й — права, черна и с модерна прическа във формата на шлем — нямаше нито един бял косъм. Очите й бяха живи и млади. Но едно бързо растерно сканиране разкриваше паяжината от бръчки в ъгълчетата на очите и насечените резки по крайчетата на устата. Дори най-силният грим и пудра не можеха да скрият загрубялата от времето и гравитацията еластичност на кожата. На дневна светлина Кунео би изглеждала на шейсет и две — това бе професионалното заключение на Деметра. Добре де, не всички шпиони трябва да са млади и красиви.
Кафлън запамети лицето, косата и най-основното от нейната биография… Възрастна дама, за която трябваше да внимава!
Деметра погледна часовника си. Закъсняваше с цели десет минути за срещата с Джори.
Джори се спусна в ниската долина и отиде до писукащия куп от процесори на фон Нойман. Добивът беше добър, с около двайсет и пет процента повече от предишния.
— Това е според предположенията ни за добивите — каза му мрежата.
— Така е, но винаги ме учудва, когато реалният живот следва теоретичната крива — отговори Джори.
Той се приближи до най-близкия процесор. Механизмът бавно се движеше към върха на купчината до центъра за прибиране. С подобните на пинсети клещи и лоста Острайхър разби горната черупка точно по линията на разделение. Фон Нойман моментално спря.
— Свържи ме с обществения терминал в бара „Червената кралица“ — каза Джори на мрежата.
— Номер за връзка? — попита безстрастният глас.
— Нямам, намери го — и тихо добави: — Избачкай си закуската.
— Чухме това!… Връзката е установена, можеш да се обадиш.
Когато Деметра се добра до мястото на срещата — „Червената кралица“, Джори го нямаше. Можеше да го помоли да я вземе от хотела, но още не бе готова за това. Чувстваше се по-сигурна на неутрална територия. Тя се консултира със Сладурчето и научи, че е закъсняла с единайсет минути. Помисли си, че е глупаво да не я изчака поне толкова. В края на краищата, нали си плащаше?