Креолът взе друго от съседната маса и седна наопаки, скръствайки ръце около облегалката.
— Откриваме вода — отговори Сорбел.
— Всъщност открива я Елън, аз просто отивам и я изкопавам.
— Понякога им помагам — повтори Джори.
— Наистина ли си от Тексас? — попита Митсуно и в гласа му прозвуча истински интерес.
— Всъщност от Тексахома.
— А познаваш ли някой каубой? — той завъртя десния си показалец около главата си, имитирайки шапка.
— Лоул е много запален по Стария запад — поясни Сорбел.
— Е, познавам няколко снабдители-ездачи от Ел Пасо. Понякога карат товари миолит.
Мъжът повдигна неразбиращо вежди.
— Обработени протеинови продукти — поясни Деметра. — Едва ли пренасят силикон или течен пропан. Или нещо чупливо.
— Участват ли в родео? — попита с надежда Митсуно.
— Не. Когато се прие Акта за правата на животните през деветдесет и шеста, ги забраниха.
— Следователно нямате престрелки и…
— Не и откакто дядо ми е в управлението.
— Уф.
— Съжалявам.
След последната реплика разговорът замря и всички впериха поглед в масата. Деметра се чудеше какво й се пие в десет часа местно време. Внезапно Джори се вторачи в далечната стена. Изглежда, получаваше някакво съобщение.
— Трябва да ви напусна — заяви след малко креолът. — Закъснявам за праховото дежурство. — Той стана от креслото и излезе от ресторанта.
След като си тръгна, Деметра и новите й познати продължиха да мълчат. Кафлън погледна двойката пред себе си, усещайки непосредствеността, с която се докосваха, въпреки разстоянието между тях. Запита се дали са любовници.
— Е… — започна Деметра, опитвайки се да наруши мълчанието. — Що за име е Митсуно? Бих казала, че е японско, но не приличаш на…
— Финско — поправи я Лоул. — Предните ми са дошли от Арктическия кръг. Предполагам затова някой е помислил, че съм добър в откриването на лед.
— Още ли говориш финландски вкъщи? — попита Кафлън.
— Вече никой не говори фински — сви леко рамене той. — Руският се произнася по-лесно, а английският има по-прости правила.
— Ясно… — тя насочи вниманието си към младата жена. — А как откривате вода? Ходите из хълмовете с две пръчки или?
— Аз съм кибер-дух — отвърна Сорбел. — След като Лоул покрие местността със звукови вълни и създаде масив от данни, започвам да душа наоколо и ако нещо изглежда обещаващо, му го съобщавам.
Деметра се опита да анализира думите й. Имаше достатъчно информация за телеоператорите — знаеше, че „призраците“ работят във виртуални реалности, които за обикновените хора не изглеждат точно „реални“, а вътре в молекулярната структура на материята, така да се каже. Или потопени в ламинарните потоци. Специално тук — сред камъните и скалите във вътрешността на планетата.
Кибер призраците правеха неща, които компютрите от мрежата не можеха. Компютърният мозък можеше да табулира звуковите и гравиметричните данни в матрици и слоеве, но му липсваше един много важен елемент, който само човек притежаваше — интуицията. Именно тя позволяваше на Елън да влиза в потока данни, да „души наоколо“ и да реши коя точно формация е подходяща за извличане на лед. Най-просто казано, хората имаха изобретателност и въображение, докато компютрите просто обработваха числа.
— После аз отивам дотам със самохода и пробивам дупка — завърши Лоул. — Донякъде е като лов на мустанги, ако знаеш какво е това.
— Разбира се. Не сме се откъснали толкова от корените си в Остин — контрира Деметра.
— Добре — той й отправи широка усмивка, сякаш току-що е изкарала някакъв тест.
— Сега, ако ме извините, трябва да направя разпределение в аквифайъра.
— А?
— Това означава да пусне една вода — осведоми я Елън, докато Митсуно се отправяше към тоалетната.
След като останаха сами на масата, Деметра реши да започне женски разговор.
— Вие… с Лоул, сгодени ли сте или нещо такова?
— Дефинирай „нещо такова“.
— Ами, влюбени? Обичате да се държите за ръцете… нали знаеш…
— Имаш предвид дали е свободен?
— Ъ…?
— Лоул е възможно най-свободният мъж на Марс, което не означава, че е евтин. Ние сме твърде близки, практически по цял ден мозъците ни са свързани. Но сега сме повече… Добре, няма да ти преча да си пробваш късмета с него, защото е готино парче, но ако го нараниш, ще се погрижа да умреш.