— А, разбрах ти мисълта — Деметра опита да се усмихне.
— Щом се разбираме толкова добре… Какво видя от Марс? — попита Сорбел, сменяйки темата.
— Ами, каквото може да се зърне през прозореца. Спускането по фонтана май беше всичко. Освен това излязох навън с прокси.
— Къде отиде? — попита весело Лоул, присъединявайки се към тях.
— До следващата долина. Помагах на Джори да лови раци.
— Фон Ноймани — поправи я Елън.
— Само дотам ли успя да те заведе? — попита Лоул.
— Планирали сме нещо като екскурзия до Долината Маринерис, но всички проксита в околността бяха заети. Може би утре…
— С прокси е добре — съгласи се той. — Получаваш усещане за земята, но трябва да покрачиш по истинската повърхност и да заровиш собствените си пръсти в пясъка, ако искаш да опознаеш Марс.
— С пръсти…
— С пръсти, с обувки, все тая.
— Разказаха ми за сафаритата — каза Деметра, — но ми се стори скъпо.
— Така е, освен ако не се водиш допълнителен член на работна група. Виж, утре отивам с един самоход да разгледам някакви нови формации, които Елън е харесала. Ако искаш да дойдеш, ще те назнача като охрана на провизиите или нещо подобно.
— Съгласна съм.
— Добре, сега ще го потвърдя в департамента и ще ти запиша лична кислородна бутилка… Ат, прие ли? — попита той най-близката наблюдателна камера.
— Потвърдено — отвърна неутрален глас от микрофона под тях. — Един придружител за твоя юни-десет-тире-единайсет-петнайсет, личността Деметра Кафлън, турист от Земята.
— Кой беше този? — попита Деметра.
— Киберът, който си мисли, че управлява нашия департамент — отвърна Елън.
— Защо го наричате Ат?
— За по-кратко от И-4 — Административен Терминал.
— Не! — каза равно Лоул. — За по-звучно от „ад“, защото все налага закони в офисите ни.
— Как така имате достъп до него, без да сте го включили? — попита Деметра, спомняйки си за превключвателя на терминала в хотелската стая.
— Да го включвам? Защо? Машините са винаги включени! Трябва само да привлечеш вниманието им, за да може мрежата правилно да те свърже.
— Винаги включени? — Деметра беше изненадана. — Интересна концепция!
Глупости, поправи се наум тя, Сладурчето винаги бе включено, но то бе по-малко от тиквена семка — обикновено дискретна — и се свързваше с лакомата за информация мрежа само когато Деметра заповядаше. Мисълта, че цялата планетарна мрежа наднича през рамото ти, очакваща да я повикаш с пръст, да внимаваш за всяка своя дума, която може да се интерпретира като команда, и записваща всичко, което сметнеше за полезно, беше много потискаща.
Разбира се, каза си наум Деметра, много от земните градове бяха не по-малко взаимосвързани. Личното хроно и обществените терминали, плюс постоянното присъствие на Комитетите за обществена безопасност в някои от по-новите култури, караха човек да се чувства под непрекъснато наблюдение. Но на Земята съществуваха открити пространства. Винаги можеш да отидеш в полето, да се качиш на планината, да поплуваш в езерото. Чак тогава можеш да си сигурен, че си сам, с изключение на малкия ръчен кибер, който носиш постоянно. Докато тук, на Марс, всичко е закрито. Винаги си в някой тунел с наблюдаващата те отвсякъде мрежа. Не можеш да излезеш навън, ако не си в скафандър, самоход или прокси, но и те са свързани с мрежата. За безопасност. Така че никога не си извън обсега й.
Кафлън почувства как стомахът й се присвива от мисълта вечно да си под надзор. Проверяван… Наглеждан… Оглеждан.
— Да, нали е много удобно? — отвърна Елън. Усмивката й, отправена към Деметра, изглеждаше искрена.
Глава 5
Сенки под повърхността
Рано следобед Джори дойде в стаята й, въпреки че тя не си спомняше да му е дала името на хотела си, и съобщи, че най-сетне двете проксита са свободни. Предполагаше, че се намират на известно разстояние от строежите в Каньонланд, така че трябваше да ги върнат. Той я заведе в хотелската зала за симулации, за да поемат контрол върху машините.
Когато Деметра се свърза със своето прокси, откри, че гледа към стена, набраздена с хоризонтални линии. Екранът показваше равни слоеве от фин зърнест материал, наподобяващи шоколадов сладкиш със сок от боровинки. Деметра забеляза, че камерите на машината са настроени в режим MACRO. Тя го превключи на нормален режим и изправи проксито от повърхността, в която си бе забила носа. Изображението показа стена на каньон, набраздена от слоеве глина и пясък и превърнати от налягането в твърд камък, а след това изваяни от силата на вятъра, а може би и водата.