— Млъкни и ме остави да помисля.
— Няма значение.
Къде по дяволите бе това „окланд“? И защо Грегор Вайс има агенти там? И защо това трябва да я засяга? Деметра беше учудена. „Бранена с най-голямо насилие“ намекваше за ужасни неща — може би са загинали хора, за да предадат това съобщение първо към Далас и после към нея? Тя не знаеше как да го разбира. Тогава й хрумна нещо.
— Сладур, как се пише „окланд“?
— О-у-к-л-а-н-д, Дем. Точно както се произнася.
Виж, това вече придобиваше смисъл. Оукланд беше столица на Северна Зеландия, така че делегацията можеше да има нещо общо с проекта в Долина Маринерис, който бе под покровителството на Агенцията за икономическо развитие на Северна Зеландия. Ако беше така, предоставянето на дипломатически статут на новодошлите им даваше възможност да измъкнат спорната територия под носа й. Но съобщението на Вайс не го потвърждаваше.
— Прочети го още веднъж, Сладурче.
Хроното го повтори с абсолютно същата интонация. Разбира се, съобщението бе в типичния за Вайс шпионски телеграфен жаргон от деветнайсети век. Но, от друга страна, той си беше педантичен бюрократ. Такова недомислие като „докладва със зеле“ просто не му подхождаше.
Докладва със зеле.
Докладва „със зеле“.
Докладва С. Зел. — Северна Зеландия.
— Сладурче, някъде в текста среща ли се групата от знаци С точка Зел точка?
— Разбира се, Дем. В първото изречение. Точно както го прочетох.
— Трябва да поправя гласовия ти чип, скъпа.
— Не се бъзикай, Дем. На теб трябва да ти ъпгрейднат ушите.
Глава 9
Мозъчни пътешествия
Деметра се събуди обзета от паника, която я бе стиснала за гърлото и караше сърцето й да бие учестено. Ситуацията на Марс се изплъзваше от ръцете й. Съобщението на Вайс предполагаше, че северозеландците се канят да направят някакъв политически ход, насочен към Долината Маринерис… а всичко, което бе свършила досега, бе да разгледа няколко местни забележителности и да се запознае с някои туземци. А и какво друго можеше да стори?
Официално погледнато, Деметра бе на Марс като обикновен турист без дипломатически статут. Всъщност тук нямаше дори и формална правителствена структура. Нищо, към което да я насочат за акредитация от какъвто и да е ранг. Върхът на марсианската администрация явно се състоеше от местната градска бюрокрация. Най-високопоставеният чиновник, за който Деметра бе чула досега, беше някакъв кмет в Солис Планум. Работата му бе да осъществява връзките, да пази записите, да събира данъците, освен това да отговаря за търговския обмен и поддръжката на инфраструктурата. Но всичко това се извършваше почти изцяло от вездесъщата мрежа. Как групата големци от Северна Зеландия са успели да установят дипломатически взаимоотношения с „това“, тя не можеше да разбере. Имаше едно-единствено нещо, което Деметра трябваше да пробва — да използва неформалните контакти, за да накара правителството, каквото и да е то, да започне да работи за нея. Това бе проблясъкът, от който се нуждаеше. Тя се изстреля от леглото, остави го да се тръшне в стената и отиде да се пъхне под едноминутния душ. Изчаквайки обвитата в тюрбан коса да изсъхне, си поръча кафе и кисело мляко за закуска. Хотелът предлагаше киселото мляко само в две разновидности — холандски шоколад и лимон. Вече бе открила, че лимонът напомня на киселина от акумулатор, а сега разбра, че шоколадът има вкус на тебешир с нафта.
Докато се сресваше, Деметра започна да издирва приятелите си. Както на Земята, така и на Марс трябваше да се допита до мрежата. Тя се обърна към стайния терминал, включи го на режим ЛИЧНО и каза:
— Може ли да говоря с личността Ат?
— Да, миз Кафлън-Деметра-Сирайз — отговори хладен глас с по-различна модулация от обикновения тон на терминала — по-надут, по-самонадеян, по-малко желаещ да помогне. Тя говореше със самия Ат — от плът и кръв… или по-скоро от електрон и позитрон.
— Трябва да открия Елън Сорбел. Навярно още не е на работа, но…
— Миз Сорбел е изцяло ангажирана.
— И къде е сега?
— Хидрологична лаборатория, купол две, но сега не е подходящо време за…
— Благодаря. Тръгвам. — Деметра не бе човек, който се съобразява с намеците на една машина, особено такава, свързана с обширна бюрокрация. — Ъ-ъ… как да открия купол две?