— Вземете асансьор четири до повърхностното ниво, следвайте тръба Y-9 в посока запад, останалото е означено. Но вие наистина не трябва…
Деметра изключи терминала, сложи си връхната дреха, грабна шепа фиби за коса и се втурна по коридора.
Елън се плъзна през пролуките на скалната матрица, следвайки линията на най-малкото съпротивление. Гранулите, през които минаваше бяха груби сферични форми, плуващи над и под съзнанието й. Всяка една представляваше частица фин пясък, не по-голяма от милиметър в диаметър. Бяха толкова дребни, че в реалния живот биха могли да се изгубят под ноктите й. Около тях съзнанието й плуваше и се извисяваше като тюлен, качил се на скалист бряг, а тя беше капка вода.
Елън заплува надолу, откривайки нужния й пласт. Търсеше глинен субстрат, за който бе докладвано, че лежи под пустинята Агнус Деи на някакви си двеста километра югозападно от Тарсис Монтс. Плъзна се напред през една маса, обсипана с блещукащ кварц и полски шпат, преобърна се и се прилепи до едната стена с помощта на повърхностното напрежение. Гърбът й опираше в друга назъбена частица под нея. Тя се процеди през външната повърхност, съзнанието й се извиси, насочвайки я срещу силата на гравитацията. Още едно пропадане и Елън се намери в някакъв вид граничен слой. Вече нямаше свободни парчета с празно място помежду им, само плътна маса от алуминиеви и магнезиеви силикати, които формираха ромбове с диаметър от два-три микрона. Помежду им пространството беше даже по-малко. Съзнанието й се сплеска, разширявайки се и дифузирайки като масло. Нямаше да има повече весело цамбуркане надолу. Тази сигурност беше като глината, която…
— Какво правиш?
Гласът дойде някъде от лявата й страна. Елън извърна очи, които не бяха очи, но не видя нищо.
— Кой е там?
— Аз съм, Деметра.
— О, здрасти…
— Преча ли ти?
Да! — искаше да извика Елън.
— Всъщност не… Как стигна дотук?
— Един от вашите техници ме снабди с шлем и ръкавици — отвърна Деметра. — Каза, че си тук в… какво е това място? Прилича на астероидно поле.
— Намирам се в пустинята, на около петдесет метра под повърхността. Или по-точно компютърът твърди, че се намирам там.
— Ат ли го казва?
— Не, по-голямото момче.
— Какво търсиш?
— Опитвам се да открия къде може да е отишла водата… ако някога е имало такава — обясни Сорбел. — Мисля, че открих лещи от глина, които…
— Къде? — настоя Деметра.
— Някъде под теб, предполагам. Сигурно си още в пясъчния слой.
— Така ли? Как да се спусна долу?
— Само ако знаеш как да използваш ръкавиците. Ще ти се наложи да поплуваш.
— Не мога — каза Деметра след минута. — Защо ти не се качиш при мен? Не те виждам.
— Виждането не е толкова важно тук долу. Не можем ли просто да си поговорим? — Елън стана още по-плоска, прилепена до глинения субстрат. — Какво искаш?
— Добре… хмм… това е трудно… Може ли някой да ни чуе?
— Имаш предвид освен киберът, който е създал тази геологична симулация и сега ни наблюдава?
— Ъхъ.
— Не. Шлемът ти е изолиран.
— Тогава… това, което искам, е помощта ти като програмист. Искам да хакна няколко терминала, които са свързани към мрежата и да запиша всичко, което те ще изпратят или приемат през следващите няколко дни.
— Чии са тези терминали? — Елън започна да проявява любопитство.
— Единият е в квартирата на една жена от Северна Зеландия. Казва се Кунео — Нанси Кунео. И тя като мен е посетител на Марс. Другите два са при нашия корейски приятел — един терминал в личната му стая, друг при слугата му Чанг Куок-До.
Сорбел премисли молбата за миг.
— Лоул беше прав за теб, нали? Ти си шпионин.
— Елън… ние всички сме шпиони. Сун Ил Сук си призна веднага след като се запознахме. Той също знае за Кунео, но аз я открих много преди него. Поотделно или заедно, вероятно вече са инсталирали монитори в стаята ми… Просто искам малко сигурност за времето, което ми остава да прекарам тук.
— И си помисли, че бих могла…
— Ти си най-запознатия с компютрите човек, който съм срещнала тук. По дяволите, на практика всеки на Марс живее в задния джоб на машината, но само ти си пъхаш главата в нея, за да си изкараш прехраната.
— Ние не сме във вътрешността на компютъра, Дем. Това е геологична симулация, която е свързана към В/Р оборудване. Не много по-различно от онова, което използваш за гледане на филми или разходка с прокси.