— Няма значение. Продължавам да мисля, че само ти можеш да ми помогнеш.
— Дори и да имам необходимите познания, това не означава, че искам да ти помагам. Суки е мой приятел. Освен това не знам какво лошо е направила тази Нанси Кунео на моята… Във всеки случай не съм съгласна някой да шпионира Марс.
— Ние не шпионираме вас, Елън, а се наблюдаваме един друг. Всичко идва от политическата ситуация на Земята. Просто се случи и тримата да сме на Марс по едно и също време. Това е всичко.
Един от талантите, които с времето работата бе развила в Сорбел, бе моделният анализ. От нюансите в гласа на Деметра Елън разбра, че лъже. Историята й бе прекалено сложна и в нея бяха намесени много обстоятелства. Истината би трябвало да е много по-проста. Жалко, защото Елън я харесваше и съжаляваше, че двете не могат да бъдат откровени помежду си.
— Ти и твоите приятели можете да си играете на криеница колкото искате — каза Сорбел накрая, — но не искам да ме намесваш в нещо, което със сигурност ще донесе и на двете ни неприятности с милицията.
— Не можеш да останеш неутрална завинаги, Елън.
— Какво искаш да кажеш?
— Ситуацията ще се промени бързо и за няколко дни ще стигне стадий на кипеж. Не мога да ти кажа подробности, защото още нямам. Но този конфликт ще има огромен ефект върху геоло- не, метеорол- хидрол-, мамка му! Не е това! Имам предвид баланса на природата на тази планета. Може да промени начина на живот на всички хора на Марс.
— Към по-добро ли? — попита Сорбел безнадеждно.
— Сигурно не.
— Разбирам. И само ти можеш да попречиш на това мистериозно нещо да се случи.
— Така смятам.
Елън Сорбел размисли една дълга минута.
— Ти си ми приятелка, Деметра, но и хората, за които споменаваш също са ми приятели. Сега научавам, че не са това, за което се представят и не знам на кого да вярвам. Разбираш ли положението ми?
— Перфектно.
— Тогава ще… обмисля молбата ти.
— Благодаря.
Елън не разбра кога връзката е прекъснала, но усети, че Деметра се е оттеглила от симулацията.
Енергийният сателит, който поддържаше населението и техниката на Тарсис Монтс, включително космическия фонтан с неговите 7000 мегавата електрическа енергия, се намираше на ареосинхронна орбита на около петстотин километра източно от селището. Както обясни ИИ на симулацията, това бе възможно най-доброто му разположение. По-непосредствена позиция би била несигурна за сателита, поради близостта с горната трансферна станция на елеватора. Едва ли някой от двата обекта щеше да се отклони от орбитата си, но около фонтана трябваше да има свободно пространство за пристигащите и заминаващи кораби. Компенсацията за слънчевия колектор се извършваше като микровълновият лъч се изместваше под ъгъл в западна посока към приемателното поле, което се намираше недалеч от тунелния комплекс.
Деметра откри, че поклаща глава със затворени очи, опитвайки се да възприеме цялата тази суха материя, която бе неизбежна част от интродукцията към симулацията. Снимките по видеото, които ИИ представяше по време на речта си, демонстрираха оригиналните схеми на строежа, които не бяха предназначени за туристи. Те бяха изпъстрени с прекъснати линии, които показваха сравнителните ъгли и векторите на орбитата, размерите бяха означени със стрелки, числа и цветни кодове, показващи енергийните потоци, структурния натиск и термичните защити — всичко изглеждаше прекалено сложно. Очевидно пътуването бе предназначено за инженери.
След срещата си с Елън, Деметра реши да запълни сутринта като посети извънпланетните сателити. Сигурно за Сорбел тези технически обяснения бяха занимателни, но за Деметра не бе така. Въпреки това тя покорно изслуша петнайсетминутната лекция. Педантичният глас на машината обясни, че поради голямото разстояние между Марс и Слънцето, слънчевите клетки са, грубо казано, двойно по-големи от тези, обикалящи Земята, но дават същата енергийна продукция. За да се постигнат тези 7,58 гигавата от Станция четири, площта трябваше да бъде около двеста и десет квадратни километра. Магнитните тласкачи поддържаха това обширно поле от полиморфни силикони насочено срещу слънцето с отклонение само половин дъгова секунда. Диодната мрежа на станцията, приемаща микровълните върху марсианската повърхност, се разпростираше на сто и трийсет километра с енергийни постове, разположени на всеки…