— Ъъъ, извинете? — проговори Деметра.
— Да? — отвърна след малка пауза ИИ.
— Можем ли да пропуснем урока по електроника и да видим това нещо?
— Познанията ви за мащабите на станцията няма да бъдат пълни, без…
— Знам, но първо искам да видя мястото, преди да се подложа на още четвърт час обяснения.
— Подложа… четвърт? — повтори объркано машината. — Не съществува такъв модул…
— Просто ме свържи с най-близкото прокси и запази за себе си базите данни, разбра ли?
— Както желаете.
Тъмният фон, който представляваше пространството, заобикалящо компютъризираната конструкция на станцията в нейния визьор, внезапно се обсипа със звезди. В периферията на обзорното й поле бавно плуваше пясъчно оцветеният Фобос.
Деметра погледна ръцете си, пъхнати във В/Р ръкавици, които се бяха превърнали в нещо, наподобяващо манипулаторите в проксито и методично се изкачваха по някаква стълба. На мястото на пръстите й имаше паралелни захващащи повърхности, които се отваряха и затваряха като старомоден френски гаечен ключ и се забиваха в квадратни дупки, разделени от един як метален коловоз. Дупките — стъпалата на стълбата — бяха подредени по външната повърхност на една тръба, около два метра в диаметър. Деметра проследи с поглед продължителното повтарящо се движение по тръбата нагоре… и нагоре… и нагоре… Тя почти изгуби равновесие, или поне част от нея го направи — тази, която седеше от плът и кръв в креслото в хотелската зала за симулации. Проксито не се отклоняваше от твърдоглавото си механично катерене. Като че ли тръбата, която изкачваше, се простираше в безкрайността, издигаше се над нея като дъга над хоризонта, оставяйки я да се справи сама с безкрайния брой стъпала.
Деметра почувства твърда буца в стомаха си и погледна встрани, за да потърси облекчение. Във визьора й отляво се бе появило поле от злато. Изображението пламтеше с отразена светлина, а после, когато видеочиповете на проксито намалиха с няколко степени силата на сигнала, потъмня. След като защитните й очила се стабилизираха, Деметра успя да види, че полето представлява нанизи от слънчеви клетки, сини като външната атмосфера на Земята. Блясъкът идваше от мрежата свързани катоди, които непрекъснато прихващаха лъчите на далечното слънце.
Слънчевите клетки представляваха масивни шестостени, вероятно по километър от край до край. На Деметра й бе трудно да ги различи заради перспективата, която беше абсолютно плоска. Тя можеше само да апроксимира очертанията им по ъглите между различните плоскости, разпростиращи се от нейната гледна точка — мрачна синева сред чернотата на космоса. От разказа на ИИ сигурно щеше да научи нещо повече за шестоъгълниците.
Деметра погледна назад към тръбата — същата черна безкрайност. Надясно имаше други плоски шестоъгълници. Опита се да погледне надолу, към мястото откъдето проксито бе започнало изкачването, но главата със сензорите не бе в състояние да се извие дотолкова. След още петдесетина стъпки — забиване в процепа, захващане и издърпване, — Деметра реши, че всичко е много отегчително.
— Ъм, разказвачо?
— Да, миз Кафлън?
— За какво се използва това прокси, когато не го яздят туристи?
— Робот по поддръжката. Предназначен е да пълзи по поддържащите рейки на сателита и да инспектира за метеорни повреди във видимата повърхност на клетките. Извършва функциите си като интерполира…
— Благодаря. В момента има ли наоколо проксита, които да работят на някакви обекти? Има ли нещо интересно за гледане?
— Операции по поддръжката се извършват единствено, когато е засечена действителна повреда. Разбира се, ние разполагаме с интересни презентации, които…
— Не, благодаря. Ъъъ… това е завършен и напълно функциониращ енергиен сателит, нали?
— Слънчева енергийна станция четири започна подготвителните операции за стартиране на 14 декември 2034 г. В пълен режим тя пристъпи…
— Добре, добре. Но имате и една станция в процес на строеж. — Деметра си спомни думите на Сорбел. — Май над Скипарели?
— Това ще бъде Станция шест.
— Има ли някое прокси, което да наема? Ще ми бъде интересно да видя конструктивната ви техника.
— На обекта все още не са инсталирани туристически проксита.
— А не можеш ли да ме включиш към работещ робот? Ще приемам само визуалните сигнали. Няма да се намесвам в неговата дейност.