— Виж, веднъж имах проблем с един кибернетичен механизъм — Деметра реши да предизвика съчувствието му. — Главата ми бе пробита при повреда във фризьорския уред. Така че не очаквам нашите „силиконови приятели“ да функционират винаги правилно. И… това е част от причината, заради която съм тук. Нуждая се от малко почивка и разпускане, докато се възстановя.
— О! Това не те ли… — Лоул изглеждаше трогнат. Тя бе успяла.
— Боли? Не, добре съм. Наистина.
— Гладна ли си? Какво ще кажеш за една вечеря?
Деметра затаи дъх, за да види дали ще спомене и Елън. Не го направи.
— В Хоплити правят страхотни пържоли с боб — предложи Митсуно.
— Истинско месо? — устата й се изпълни със слюнка.
— Е, поне е оцветено както трябва.
— Печелиш. — Тя се изправи. — Дай ми минута да се преоблека.
Глава 10
Край на игрите
След ангажиментите и възбудата от първата й седмица на Марс, Деметра се възнагради с един ден за пазаруване. Най-доброто място в Тарсис Монтс бе Марс-У-Копия — комбинация от марокански базар и безмитен магазин. По-голямата част от стоките бяха боклуци — рециклирана миланска мода от миналата година, закърпена със синтетични материи; вечерни облекла — пародия на скафандри — с разядена гума, поставена на всички възможни неподходящи места; платове с цветове, заети от марсианския пейзаж, но леко по-червени, отколкото в действителност и…
Деметра докосна гердана, изложен в една бижутерия. Или беше истински, или бе страхотно добро копие. Състоеше се от fleurs de vitrine — марсиански охлюв с твърда силиконова черупка за защита от ултравиолетовата радиация. Кухите зърна бяха подредени по големина — от най-дребните, оформени като копчета двумилиметрови черупки, до големите плоски, около сантиметър широки лещи. Занаятчията бе събрал само редките, обагрени в червено лещи, които бяха много по-крехки от обикновените сини и сиви черупки.
С треперещи пръсти Деметра обърна чипа с цената. Бижутерията от стъклени цветя бе рядкост на Земята, но колието бе невероятно скъпо, даже за стандартите на Тифани. Деметра премигна и числата, издълбани на табелката, се фокусираха. Две хиляди Нови Марки! Чист грабеж.
— Това е копие — каза един глас до нея.
Кафлън погледна надолу. Жената бе невероятно ниска, не повече от 140 сантиметра. Носеше обикновен костюм от доброкачествена сива камгарна вълна и високи ботуши от истинска кожа. Косата й бе естествено руса и къдрава, подстригана късо и сресана настрани. Но лицето й беше същото — квадратно и плоско, с груби черти и естествен слънчев загар. Това бе лицето, което Деметра бе изучавала в странни моменти и при различни обстоятелства през последната седмица. Предположи, че носи перука — никой не може да избелва и оцветява толкова често собствената си коса и да я запази здрава.
— Защо ми го казвате? — попита Деметра, като държеше гердана до себе си.
Нанси Кунео се протегна и го взе от ръката й. При допира Деметра почувства твърди мазоли — вероятно от продължителни упражнения е оръжие. Зеландката обърна бижуто и посочи гърба на черупките, през които минаваха малки златни нишки.
— Виждате ли тези радиални линии? — Един груб, пожълтял нокът проследи вдлъбнатините на оцветения в червено силикат. — Тук стъклото се е свило, когато вятърът го е търкалял. Вместо линии, истинските черупки имат пръстени, както при дърветата, и по тях се познават годините им.
— Разбирам.
— Красиво е, но не си струва цената. — Жената й се усмихна. Обсидиановочерните й очи бяха по-твърди от стъклените мъниста, провесени между пръстите й.
— Благодаря — студено изрече Деметра, взе обратно огърлицата и я постави небрежно на тезгяха.
— Вие сте мис Кафлън, нали? От Тексахома?
Деметра бе достатъчно интелигентна, за да отрече или отклони забележката. Кунео имаше същия достъп до мрежата и вероятно я бе изучила толкова старателно, колкото и тя нея.
— Да. А вие сте…? — Кафлън си позволи една последна малка хитринка.
— Нанси Кунео… но съм сигурна, че вече го знаете. — Жената й отправи остра като нож усмивка. — Помислих, че ще е по-удобно да се срещнем на неутрална територия, като тази тук. — Тя махна с ръка към сергиите на пазара.
— Да? — Деметра не можеше да се сети за друга реплика.