— Този малък мошеник! Знае ли за всичко това?
— Сигурна съм. Това е част от цената на кибернетизацията.
— Мамка му!
— Той само изглежда като дете, Деметра. Под тази гладка кожа и личице на елф се крие едно твърде интелигентно същество. Просто не е… социално адаптиран, ако ме разбираш.
— Напълно — Деметра взе вилицата си, посегна колебливо към салатата и после захвърли всичко към отсрещната стена. Приборите се треснаха в студената скала.
Дали беше луда? Елън си обеща да внимава да не предизвиква лошата й страна.
Кемал Ергун се прибираше вкъщи винаги в средата на деня. Беше правил това всеки работен ден в живота си, както го бе правил неговият баща и бащата на неговия баща, и така чак до Старата Родина. Менюто му бе винаги едно и също: леко ястие — спаначна салата или шашлик, или, според кулинарните ограничения на този странен свят, хидропонни моркови и задушени мръвки от гущер, чаша домашна рицина, свита на ръка цигара последвана от кратка, но трескава караница е жена му Глория и накрая кратка дрямка. Едва тогава, освежен и успокоен, той се връщаше към задълженията си на балистичен инженер при космическия фонтан. В цивилизования свят този ритуал се наричаше „сиеста“.
Но днес Кемал не намери нищо успокояващо в дома си. Хумусната салата, сервирана от жена му, беше на буци и с бобени люспи, плуващи над неабсорбираното олио. Рицината беше бледа и киселееше. И какво нахалство, тя го бе оставила без тютюн! Дори не си бе направила труда да му го съобщи, за да успее да си достави още по специалните си канали.
Когато Ергун повдигна този въпрос, всичко, което тя каза, бе: „Това е контрабанда.“ Имаше предвид „Не го искам вкъщи“.
Глория Чан не беше добра съпруга. Вярно, уважаваше го и се подчиняваше в леглото, но като всички китайки бе ужасно твърдоглава. Дълбоко в себе си тя считаше, че е по-добра от съпруга си. По-добра от всеки не-китаец. Всъщност беше невежа. Знаеше твърде малко за правилното приготвяне на храната, почти нищо за винарството и абсолютно нищо за втората работа, с която се занимаваше Кемал Ергун — контактите му в товарителницата на космическия фонтан, която им осигуряваше малки допълнителни удобства. Нейната фамилия бе голяма и свадлива. Бяха се разпрострели из половината ниво на комплекса — имаха пръст навсякъде и никога не биха се доверили на един турчин. Мислеха, че всичко, с което Кемал и жена му разполагаха, идва само от инженерната му заплата. Какви глупаци!
— Пушенето ми е приятно — каза той и оцени довода като достатъчно благоразумен.
— Мръсно е. Увоняваш цялата къща.
— За какво му е на човек дом — каза той, повдигайки рамене, — ако не може да го увонява от време на време.
— Аз също живея тук.
— Никога досега не ти е пречила цигарата ми.
— Пречеше ми. Просто не съм го споменавала.
— Добре — Кемал се бореше за предимство върху този хлъзгав риторичен наклон. — Сега не му е времето да започваш да се оплакваш.
— Ще се оплаквам, когато пожелая. Косата и дрехите ми винаги миришат на фасове. Всеки ден Гражданската Милиция идва да души наоколо и ме гледат с лоши очи. Храната ми има ужасен вкус.
— Твоята храна винаги има ужасен вкус.
— Свиня! Презряна турска свиня!
Караницата нямаше да е кратка. Трескавата й фаза приключи, когато Глория вдигна чинията с недоизядения хумус и я запрати към главата му. Ергун залегна и чу как се разбива в стената зад него.
— Ще трябва после да почистиш — сви рамене той.
— Теб ще очистя! — Жена му сграбчи един нож и го насочи към стомаха му. Разделяше ги само масата.
Беше с тъпо острие. Ергун го използваше, за да си маже бобения пастет. Не можеше да му причини сериозна рана. Не и в нейните ръце. Той се усмихна.
— Еейййеее! — изпищя тя.
От яд, реши Кемал.
Глория Чан направи финт около масата. После с едно гладко движение, хвана ножа с пръсти, изнесе ръка назад и го хвърли. Целеше се ниско. Ергун отново клекна, но острието попадна между рамото и гърдите му. Не успя да проникне много дълбоко, но ударът го изненада. Почувства студена влага по кожата си. Остатъците от мазния жълто-кафяв пастет по ножа със сигурност бяха изцапали ризата му и трябваше да я смени преди да тръгне на работа. Очите му се изпълниха с гняв. Той преобърна масата и се хвърли към жена си.