— Принудени? От кого?
— Наистина мисля, че това не те засяга, Деметра.
— От вашите съдружници в Долината? От някой местен, действащ като ваш агент? От кого?
— А ти защо си тук? — контрира Ортис.
— Във ваканция съм.
— Това е страшно дълъг път за една промяна в обстановката — върна й топката той. — Особено за някой с дипломатическо образование…
— Не съм завършила курсовете…
— … и с тайни акредитиви, предоставени от страна на Суверенната държава Тексахома…
— Това не е истина.
— … включително временен имунитет от ООН, гарантиран от подписа на Алвин Бертранд Кафлън, член на Генералната асамблея.
— Дядо ми е изключително влиятелен.
— Така изглежда. — Ортис я дари със загрижено кимване. — И вероятно се каниш да правиш неща, които несъмнено изискват неговата протекция.
— Исусе — въздъхна тя. — Добре де, Кунео и кореецът вече го разбраха. Тук съм, за да ви наблюдавам.
— Да ни наблюдаваш, докато правим какво? — той се усмихна. Но приятелски, а не триумфиращо.
— Нашите компютърни проекции сочат… — В спомените й се промъкна нещо за тези проекции, но в нетърпението си да обясни, мисълта избледня — … че строителство ви в долината ще наруши баланса в полза на вашите претенции, идващи от експедицията на Потандер.
— Каньонланд е изцяло търговско предприятие — уточни Ортис. — Ние се интересуваме единствено от печалбата. Обитателите ще са родени на Марс или имигранти от всички земни нации, получили позволение според различните харти на ООН. Никога не ни е минавала мисълта да ги правим северозеландци, де юре или де факто. Изискванията ни за гражданство са прекалено строги, за да го позволим.
— Ъхъ. — Кафлън беше готова да се усъмни във всичко, казано от него. — Ако Каньонланд е толкова комерсиално начинание, защо изграждате енергийна орбитална станция три пъти по-голяма от изискванията на финалната фаза от вашия проект?
— Кой ти е казал, че тя е наша?
Деметра поклати глава и лъчезарно му се усмихна.
— Други компютърни проекции?
— Едно птиченце — подразни го тя.
— Добре — продължи Ортис, — като знаеш толкова много за административната уредба на Марс и че ние се каним да вземем Долината от вас, с кого, според теб, преговаряме за това?
Деметра почувства, че се вцепенява. След една твърде дълга пауза, тя се чу да казва с глух глас:
— Не знам… Наистина, просто… никога не ми е хрумвало.
Глава 14
Тайното съзаклятие
Деметра изчака до средата на следобеда, за да е абсолютно сигурна, че Лоул ще изследва някъде скалите, търсейки вода, а Елън ще е заровила глава в някоя компютърна програма. Въпреки това беше неспокойна, когато се промъкваше през тинята от алгая, ослушвайки се за гласове и други шумове, идващи от тайната стая. Но всичко, което чу, бе бумтенето в резервоарите, впомпващи вода в тръбите. Тя откри зад тях изоставения тунел и гладката стоманена врата. Спомените й от срещата с Митсуно бяха малко смътни и се чудеше дали вчера вратата беше заключена. Ако не е била, то сега беше — с плоска метална скоба и голямо резе. Тя обви пръсти около гладката неръждаема обковка на ключалката и я дръпна за проба — дръжката издрънча върху дебелата метална скоба. Деметра застана срещу заключващия часовников механизъм. Четирийсет бели объркващи белега, номерирани по пет, бяха разположени върху една триъгълна платка. Тя отвори капака и прочете на задната му страна, че това е ключалка Crypton — запазена марка, със сериен номер AB-2301425-YA. Ето нещо, на което те учат само в курсовете по „Въведение в Шпионажа 101“: всяка търговска ключалка се продава с вградена комбинация. За удобство на компанията, продавачите и монтьорите, комбинацията се придържа към тези малки букви, които са част от серийния номер. Например всички ключалки тип „Crypton“ от серия „YA“ обикновено се отварят с поредицата 7–14–38, винаги от дясно на ляво и се завъртат на цял оборот в обратна посока, преди да се пристъпи от единия номер към другия. Разбира се, вградената комбинация винаги може да се промени. Това отнема на купувача, или на продавача, около двайсетина минути работа с микролост и бижутерска лупа. Но не всеки си правеше този труд.
Петнайсет секунди по-късно ключалката щракна и Деметра натисна с тяло вратата. Ръждивите панти заядоха, но вратата се отвори. След като влезе, тя се приближи до по-близките завеси, за да открие ключа на лампите. Крушките светнаха и разкриха пещерния интериор. Кафлън подмина леглото и завесите, закриващи тоалетната, и се запъти към задната стена.