Имаше нещо странно в това място. Всеки, който я беше потърсил, бе разбрал само за часове, че е изчезнала. Не просто излязла извън наблюдателния обсег на видеокамерите и микрофоните, разпръснати из комплекса. Хората би трябвало да го правят стотици пъти дневно — когато излизат на повърхността, когато седят тихо в стаите си или когато си взимат нещо от килера. Не, за девет часа мрежата и нейните системи са били напълно слепи за Деметра. Не изключени, както тя предпочиташе да ги държи, а в абсолютно неведение.
Деметра потърка черната едротъкана мрежа, която покриваше стените и тавана. Изглежда бе някакъв вид пластмаса, може би акрилитни влакна. Хвана края на тъканта и я разцепи с пръсти. В плата откри нещо, което приличаше на метална жица. Тя я проследи, като на определени интервали разнищваше черните нишки, докато не излезе извън подгъва. Там проводникът стигаше до една калаена топчица с друга жица, опъната паралелно на пода. Деметра я последва до един от нитовете, крепящ плата. Основната жица беше увита и запоена около стоманена пръчка, която бе заземена на поне 9–10 сантиметра в скалата.
И за какво би могло да послужи цялото това количество метал?
Имаше едно древно изобретение — клетка на Фарадей — което всеки можеше да използва като съедини набор от паралелни жици около единия край и след това ги заземи в една точка. Помагаше да се блокират електростатичните заряди и да се попречи на създаването на напрежение между нещата, лежащи от едната и другата страна на щита. Това със сигурност бе полезно при защита на стаята от електролитна корозия, като например от процеждащата се подпочвена вода. Или да екранира статичния шум, който пречи на деликатните схеми в някой радиоприемник във вътрешността на стаята. Но дали подобен екран може да се използва за блокиране на електромагнитни предавания? Ще екранира ли някое скрито устройство от засичане от дистанционните сензори? Дали защитава обитателите от телеметрично наблюдение?
Деметра беше взела само основните курсове по физика, препоръчвани за млади дипломати. Но си спомняше, че някога, през 20-и век, когато телекомуникационните сигнали и енергийният пренос често са се осъществявали с подземни медни кабели, антикорозионните устройства, прикрепени от външната страна на изолацията, не са притежавали способност за блокиране на сигнали. Нито са спирали подслушването и крадците на електричество, извличано от повърхността на кабелите с електромагнитни тороиди. Явно тази мрежа от жици, облепваща стаята, бе предназначена за нещо. Може би пази нещо отвън, но не би могла да направи нищо за запазването на тайната отвътре.
Следвайки завесата до края на тайната стая, Деметра трябваше да премести част от запасите с консервирани храни и жизнеобезопасяващи медикаменти, които бе открила предишната нощ. Един полъх, ниско до пода, се плъзна по косъмчетата на ръцете й. Имаше отвор зад кутиите, трябваше да има. Тя се зае да премества по-големите кутии в средата на стаята. Когато освободи малко свободно пространство, Деметра дръпна завесата, приведе се над преградата и откри къс тунел. Беше около три метра дълъг, проходим само ако се пълзи на ръце и колене, а в края му бе закачен мъждукащ фенер. Очевидно същата незаконна схема, която осветяваше първата стая, даваше светлина и на това място.
Втората стая бе със същите тъмни завеси, но нямаше никакви удобни стари мебели или други глезотии. Само една маса от рециклирана пресована пластмаса и една сбирка от… елементи. Без да докосва нищо, Деметра ги провери. Докато проследяваше изолираните жици и мрежово екранираните кабели помежду им, започна да придобива ясна картина относно функцията им.
Тази кутия сигурно бе захранването. Беше доста голяма, дебелостенна, с охладител отзад и червен ключ отпред. Превключвателят имаше позиции „нула“ и „едно“, със светещ диод до единицата. Черният кабел, излизащ от него, се свързваше с… Сандъчето беше гладко като кутия за пица и от него тръгваха като паяжина паралелни кабели. Те влизаха в едно гнездо от модули, които можеха да бъдат периферии или идентични чипове с памет. Плоскостта му я убеди, че трябва да съдържа дънна платка — ръчно изградена схема с чипове, разположени на една равнина и запоени върху вградена златно-медна нишка. Това бе начинът, по който откривателите на кибернетиката са създавали своите прототипове. От друга страна, най-добрите търговски схеми, масово производство, от Земята, бяха положени в сферични слоеве и поставени в условия на микрогравитация. Подобно на Сладурчето, те представляваха едно цяло и приличаха на перли.