Митсуно изглеждаше замислен. Докато размишляваше, той се протегна и несъзнателно изключи Лета, без дори да каже „благодаря“ за услугите й. Деметра почувства угризение. Един изкуствен интелект, даже арестуван — не, особено ако е арестуван — не става по-разумен като се прекъсват по случаен начин възприятията му. С такова отношение гледището за света на Лета трябваше да е нещо между това на пеленаче и психопат. Деметра си помисли за този мъртвешки глас. Не би искала да прекарва дълго време с нея или да й поверява някаква жизненоважна информация.
— Не съм сигурен какви чувства изпитваш — каза й Митсуно. — Очевидно е, че се страхуваш от машините заради това, което са ти причинили. Дори не се събличаш пред тях, а това предполага дълбоко вкоренен страх. В същото време не изглежда, че се замисляш много. По твоите собствени думи те са „просто машини“. Сякаш това обяснява всичко. Объркваш ме, Деметра.
— Много просто — тя успокояващо пое дъх. — Предпочитам да не мисля за тях. По-скоро ще се занимавам с хора. Или с неодушевени обекти като химикалки, хартия, ножове или вилици. За мен мрежата и братовчедите й са средното положение — не са хора, но не са и неодушевени. Не знам как да се отнасям с тях.
— Да разчитам ли, че ще запазиш нашата тайна?
— Разбира се! Имам предвид, какво има за издаване?
Лоул вече се мръщеше.
— Да се приписват мотиви на мрежата е най-новата игра на думи в наши дни — побърза да каже Деметра. — Като сложим черта на всичко, тя е просто една система, нали? Наистина много голяма, много бърза и толкова ужасно сложна, че понякога подхвърля очебийно случайни резултати. След известно време на човек може да му се стори, че тя е… добре де, жива. Както е времето на Земята. Всичко, което изглежда, че се движи по собствено желание и което има възможност да те удари когато поиска, веднага се превръща в магнит за човешкото любопитство. Дай на хората достатъчно време и недостатъчно разбиране и те ще те боготворят.
— Следователно ти не вярваш — каза Лоул простичко.
— Напълно съм сигурна — усмихна му се тя.
— А ако ти кажа, че тази автономна мрежа, представляваща свързаните системи на Марс и Земята, подхвърля нещо повече от случайни цифри?
Деметра остана със застинала усмивка. Митсуно забеляза изражението й и кимна.
— Не ми се иска да вярвам, но е истина. Доказателствата са навсякъде, събрани са в Лета, и ако разполагаме с цялата нощ и повечето от утрешния ден, компютърът може да ти го докаже. Но на кратко, ние открихме небалансираности из цялата система. Има дебити за консумирана енергия и захранване, които не са вписани никъде, в никаква сметка. Съгледвачите ни казват, че мрежата е замислила нещо, но все още не е изплувал моделът.
— О. К., ще се обзалагаме. Какво мислиш, че се случва?
— Мрежата се приготвя за атака срещу човечеството.
Деметра запази спокойно изражение.
— Дай ми пример.
— Три корабни товара от индустриални експлозиви — инертни, изключително компактни, с детонатори — са били поръчани за Марс, привидно за мините. Доколкото можахме да проследим товарните разписки и корпусните номера, те никога не са пристигали. По дяволите, те дори не са напускали ниската земна орбита! Когато разпитваш мрежата за тях, тя отрича самото съществуване на транспортите — и така чак до построяването им в орбита и цената на останалите товари, които знаем, че са пътували с тях. Още една случайна цифра?
— Добре, мрежата е направила грешка и се е опитала да я прикрие — каза Деметра. — Може да е вирус?
— После идва новият енергиен сателит, онзи, строящ се над областта Маринерис. Елън те помоли да го провериш, нали?
— Аз… ъъ… — Кафлън спря да помисли. — Аз взех В/Р към енергийната станция. Помислих, че ще включва преминаване през тази конструкция и ще се прикрепя към мониторната схема на строежа. Но явно сигналите някъде са се пресекли и видях нещо друго.
— Не е ли смешно, а?
— Какво се опитваш да кажеш?
— Машините изграждат тази станция привидно по договор със Северна Зеландия. Никой от тяхната агенция не е ходил да инспектира работата, дори с В/Р. Никой не е сигурен за мощността й.
— Но аз я знам — избухна Деметра.
— Нима?… И каква е тя?
— Три пъти по-голяма от проектираната консумация на строежите в Каньонланд. Знам само пропорцията, не и числата.