— Откъде знаеш?
— Сун Ил Сук ми каза.
— Добре, ще го намеря за минута… Така че енергийната станция е загадка. Въпреки че с помощта на телескопично увеличение от повърхността на планетата — тези неща работят с чиста оптика, нямат електронни подобрения на изображенията — откриваме някои странни неща във формата й. Виждаме неща, напомнящи оръдейни кули, може би въоръжени. Кой знае какво се случва вътре.
— Ти мислиш, че трите корабни товара от силни експлозиви са част от общата конструкция? Че те правят оръжие, което буквално виси над главите ни?
— В момента не знам какво да мисля. Знам само, че когато се опитваме да комуникираме с мрежата — твоята проста, подхвърляща случайни числа градинарска машинка, — получаваме увъртане вместо отговори. И моделът на лъжите изглежда доста отчаян.
— Хм… — Деметра стоеше и гледаше към изключения кибер. Изглеждаше доста грозен. Бе направен от изкривен метал и извити жици. Нямаше нищо от компактността и сферичната елегантност на Сладурчето.
— Какво знаеш за приятеля Сун? — попита накрая тя.
— Затова исках да те претърся. Още от момента на пристигането си, Сун Ил Сук беше малка работлива пчеличка, която бръмчеше навсякъде из Тарсис Монтс. И задаваше въпроси като…
— Знам — завъртя очи Деметра.
— Показа силен интерес към Елън и мен. Пускаше намеци, задаваше подвеждащи въпроси. Мисля, че се опитваше да получи покана за това място.
— Но вие не сте го водили?
— Не. По време на карантинните прегледи д-р Лий откри в черепа му имплант. Сун каза, че той поддържа хормоните за контрол на диетата му. Но ултравълновите проверки на д-р Лий показаха, че е самозахранващо се устройство с множество схеми в него. Много повече, отколкото са нужни за една хормонна помпа. Мислим, че е предназначено за други цели.
— Като?
— Наблюдение и записване на всичко, което Сун чуе или види. След това докладва обратно на контролиращото устройство, свързано с мрежата на Марс или някъде на Земята. Не че има някакво значение — Митсуно вдигна рамене, — разликата е във времето за обработка на сигналите.
— Не може да бъде.
— Мислех си, че и ти може да имаш интелигентна протеза. Но си чиста.
— Благодаря.
Митсуно я поведе обратно през ниския тунел в първата стая, където можеха да седнат в удобните кресла.
— И какво означава всичко това? — попита тя.
— Бих искал да ти дам точен отговор, но всичко, с което разполагаме, са предположения. Не сме сигурни дори, че наистина нещо не е в ред с компютрите ни. Но тази… мм… липса на сигурност ни тревожи.
— Това е като стария спор за разумността на делфините — каза Деметра. — Никой никога не ги е виждал да нападат човешко същество. Едни твърдят, че са враждебно настроени към хората и крият своите атаки. Други — че са приятели на човека, защото усещат интелект, подобен на техния, въпреки китоловството и другите хищнически действия на хората. И двете твърдения водят до доказване на тяхната разумност. По същия начин мрежата или извежда систематични грешки, или действа тайно, криейки намеренията си.
— Великолепен аргумент — отбеляза Лоул.
— Аха, но относно мрежата и двете предположения са знак за лоши намерения спрямо хората.
— Обмисляли сме едновременното изключване на всички компютри. Разбира се, това би било много трудно, понеже мрежата контролира запасите ни от въздух и вода. На практика, целият баланс на околната ни среда в тунелния комплекс е под киберконтрол.
— Без да смятаме социалната динамика — отбеляза Деметра. Имаше предвид системата за електронно наблюдение, газовите сензори, хранителните добавки и ограничителните гривни, които задържаха населението на Тарсис Монтс под точката на кипене. — Разбира се — продължи тя, — ако се опитате да изключите машината и не успеете, може да предизвикате всичко онова, от което се боите.
— Точно така — кимна той. — Възмездие. Затова те помолих, като приятел, като някой, който го е грижа какво може да се случи с Елън и мен и с всички тези хора, с които си се срещнала, да не казваш нищо, което си видяла или чула тук.
— Няма.
— Дори и между нас, ако не е в границите на тази стая.
— Казах, няма.
— Не се боим, че мрежата може да изпрати Гражданската Милиция да ни обгради. Но когато сме готови за действие, трябва да хванем машините напълно беззащитни. Трябва да успеем с първия опит.