— Знам — кимна Деметра. — Те са бързи като наносекундите.
— И никога няма да ни предоставят втори шанс.
Глава 15
Имам тайна
Роджър никога не спеше, поне не като останалите хора, които се свиваха в топлото гнездо от ленени чаршафи и одеяла, или найлонови спални чували с пълнеж от фибровлакна. Механичните части от тялото му не се нуждаеха от почивка, а мозъкът, поддържан от компютъризирания му сензориум, функционираше с върхова ефективност денонощно. Но на определени периоди, частите плът от неговия мозък се изморяваха. Отровата на умората се надигаше в клетките му и трябваше да се изчисти.
Намерението на неговите създатели беше Торауей да продължава да работи, инструктиран от компютъра в гърбицата му, докато мозъкът му се намира в забавен режим. Тогава краката му се носеха по пясъка, пръстите си вършеха работата, а светът течеше през фасетъчните му очи извън обсега на неговите собствени синапси. Ако нещо привлечеше витаещото му съзнание, то изчезваше преди Роджър да успее да реагира. На практика той спеше, докато тялото му работеше.
Периодите за мозъчна почивка не се определяха от това дали е ден или нощ. Понякога на небето изгряваха звезди и Роджър, както и мнозинството от неадаптираните хора от тази страна на планетата, също почиваше. Тази нощ беше такава.
Краката на Роджър ритмично стъпваха по повърхността на някакъв вулканичен хребет. Земята се нижеше пред очите му, подобно на гледка от нисколетящ самолет. Скалите почти докосваха тялото му и след това изчезваха в сенките под бледата светлина, отразена от Деймос. В един момент неговите вътрешни сензори изчислиха, че ъгълът на изкачване е прекалено стръмен за жиростабилизаторите му. Вместо да използва ръцете си и на четири крака да се изкатери нагоре, краката му завиха и той започна да се изкачва спираловидно по хълма. Сега механичното му зрение се плъзгаше нагоре и надолу по терена, подобно на главата на змия, търсеща топлинния източник на жертвата си. След едно внезапно движение сцената се раздвои. Размитата красота на нощта се разпадна внезапно на „тази“ скала и „онази“ пукнатина. Роджър се бе събудил и отново се намираше в нормално време. Човешкият му мозък се напрегна, за да спре движението на краката и светът се олюля. Той откри, че се клатушка на ръба на трийсетметрова пропаст. Не бе достатъчно дълбока, за да се убие, особено в слабата гравитация на Марс, но ударът можеше да причини неприятни повреди по механичната му обвивка.
— Какво, мамка му?
Роджър изпъна ръце по посока на стръмнината и присви колене. След това с едно несръчно джудистко преобръщане по повърхността на хълма, шумно се стовари върху изравнения от вятъра обсидиан. Все пак успя да се задържи и не падна в пропастта. Мозъкът му се опитваше да поправи нефункциониращите части, когато забеляза чифт стройни бели крака, обути в сандали. Ноктите бяха идеално подрязани и лакирани с розов лак.
— Дори! — прошепна вътрешно той.
— Роджър, има обаждане за теб от Деметра Кафлън — информира го сребристият глас. — Тъй като е в твоя списък на…
— Знам. Какво иска в този безбожен час?
Преди да може да отговори, изображението на Дори избледня. В главата му нахлу нов глас, последван от появата на закръглените форми на Деметра Кафлън.
— Не можех да заспя, полковник. Има един технически въпрос, който ме гложди и реших, че вие можете най-бързо да отговорите.
— Това влиза ли в уговорката? — попита Торауей, спомняйки си за сделката с чуждопланетната личност.
— Ъъ… разбира се.
— Давай тогава.
— Можете ли да комуникирате през твърда скала?
Той я изчака да продължи. Дали имаше проблеми с приемането от нейна страна, или се безпокоеше за качеството на сигнала, заради позицията му — върху планина от вулканично стъкло? Но не, тя просто си стоеше и чакаше отговор.
— Хайде пак! — помоли Роджър.
— Дали вашите радиочестотни предавания, да кажем между компютъра ви и неговите поддържащи кибери, или мрежата в тунелите на Тарсис Монтс — минават през почвата?
— Не е необходимо. Все пак аз живея на открито, където всичко е пред погледа ми. Когато има пречки, като тази планина между мен и трансмитера, или ако съм в някоя затворена низина, тогава мога да изпращам сигнали с предавателни релета.