— Представете си, че сте под земята. Например под четирийсет метра плътна скала.
— О, когато съм в комплекса, мрежата разполага с радиочестотни предаватели, вградени в стените. Те са широко разпространени, въпреки че киборгите и креолите са включени директно към…
— Не в тунелите — настояваше Деметра. — Предположете, че се намирате в пещера.
— Тогава ще съм без връзка. Но това всъщност не е проблем. Системата ми си има собствени вътрешни ресурси за правене на линейни проекции и провеждане на проверки, докато възстановя връзката.
— Благодаря, полковник.
— Това ли е? Събудихте ме за…
Но изображението на жената бе изчезнало.
Деметра прекъсна връзката с полковник Торауей, усмихвайки се самодоволно. Все пак беше свършила нещо „шпионско“ накрая. Наистина тайната си е тайна и тя се бе заклела да запази информацията от Митсуно за себе си. Но това не означаваше, че приема на доверие всичко, което й бе казал — ред по ред и дума по дума. Искаше да провери някои неща сама, например нивото на безопасност в стаята за срещи на тайното общество и техният „чист“ кибер. Деметра бе доволна, че е намерила начин да потвърди всичко това, обръщайки се към човек, който живееше потопен в радиопредавания и доколкото знаеше, четеше емисиите на микровълните. Беше открила каквото искаше, без да нарушава обещанието си към Митсуно. И нищо, което каза на Роджър не би могло да предизвика подозрението на мрежовите схеми, които установяваха връзката между Тарсис Монтс и киборгът.
Все още стоплена от блясъка на собствената си интелигентност, Деметра реши да изпрати новия си доклад до Грегор Вайс, въпреки наближаването на утрото.
— Терминал, премини към разговорен режим.
— Да, мис… Къде бяхте през последните двайсет и четири часа? — попита покорно терминалът.
— Лоул Митсуно ме срещна на вратата отвън — започна сънливо тя — и отидохме в…
Оппа! За малко да издаде тайните на Лоул пред мрежата. А току-що се поздравяваше, че е толкова умен малък шпионин.
— Ъъ… — печелеше време. — По-добре избери някой друг вектор за въпросите си.
— Много добре — каза безстрастно машината.
Какво да каже, как да увърта, за да не изтърве нещо за пещерата? Добре, тя бе научила някои интересни факти относно строежите в Каньонланд през последните двайсет и четири часа. Например енергийният сателит бе прекалено голям за проектните нужди. Кой й беше казал това? Митсуно? Не, Сун Ил Сук. Но Лоул й бе казал за необичайната конфигурация на станцията — с оръдейни кули, капаци и нещо друго. Това вероятно е безопасен обект за доклада й.
— Питай ме за енергийна станция Номер шест.
— Добре. Чувала ли си нещо за новия орбитален слънчев колектор?
— Разбира се. Корейският агент Сун ме информира днес, че нейният проектен капацитет…
Както обикновено, тя се унесе преди да си довърши мисълта.
Бяха изминали десет дни откакто Джори за последен път беше почиствал местността от фон Ноймани и сега плитката долина бе почти изпълнена от слепите машини. Той бързо започна да събира най-горните от купчината и да разтваря черупките им, разделяйки буците от суров материал и отделяйки най-малко повредените черупки, евентуално за стадий две. Работата му напомни за последния път, когато беше тук с Деметра и тя му помагаше да събере слитъците. Джори не я беше виждал от срещата им в неговото уединено гнездо, която малко… бе загрубяла. Оттогава тя го отбягваше. Креолът бе достатъчно чувствителен, за да го разбере — беше я наранил и тя не искаше да го вижда отново. Но беше минала повече от седмица и той искаше още от онова, което тя му даде доброволно. Може би сега Деметра ще е по-благосклонна към него. Все пак никой не може да се сърди за нещо повече от седмица, нали? Сигурно вече е забравила за горчивите моменти и ще се срещнат отново.
Ден Острайхър провери по мрежата дали тя все още е в Златен Лотос. Да, тази сутрин не е напускала стаята си. Сега, ако можеше да получи позволение да…
Пръстите на Джори се размиха в свръхчовешка бързина и точност — взимаха, разтваряха, измъкваха, поставяха. Докато бездействащите десетина процента от ума му обмисляха какво да каже на любимото момиче, останалите деветдесет се фокусираха върху работата. Грамадата от механични организми се смали, а купчините от черупки и торбите с добити материали растяха като гъби след дъжд.